Нидерландецът Рууд Кеху има особена връзка с България – езика. Той прие за мисия да научи български, за да може да живее спокойно и да говори с хората, които обича. И макар вече обратно в Нидерландия, продължава да празнува 24 май, кирилицата и Радичков.
Рууд е роден в Салфорд, Великобритания, а е израснал в Лайден, Нидерландия. В живота си е сменял много локации. Живял е дори в Африка. Но една държава го плени и той се влюби в езика ѝ – България. 24 май е специален празник за чужденец, който обича българския и посвети години, за да го научи. Миналата година той се върна в Нидерландия, където работи като инспектор към общината в Утрехт. Но не прекъсва връзката си с България – всеки ден говори със свои приятели тук, а съвсем наскоро прекара и едномесечна почивка в България.
Какво те доведе в България?
Започна случайно. В Нидерландия ме съкратиха и реших да потърся работа в чужбина. Първата ми спирка беше Солун, преди да попадна на обява за работа в София за хора с нидерландски. Преди години минах през България на стоп, докато обикалях Балканите. Кандидатствах, приеха ме и 4 седмици по-късно вече бях на автобуса за София. Така започна моето българско приключение… с тежък махмурлук от рецина (смее се).
Дойде с идеята да постоиш няколко месеца, а остана 8 години. Какво те задържа?
Да, първоначално нямах намерение да остана дълго. Идеята беше само 6 месеца, колкото беше договорът ми. Но животът реши друго. Още в началото започнах да излизам с местни хора в София – колеги, хора по баровете. Много лесно си намерих компания и се почувствах вкъщи. После си казах, че може би ще остана една година и след това ще търся ново приключение. Но след около 4 месеца срещнах невероятна българка и всичко се промени. Запознах се със страхотни хора и създадох приятелства за цял живот. И, разбира се, самата България страшно ме впечатли. Колкото повече пътувах из страната, толкова повече ми харесваше. А храната не мога да я забравя. Даже сега, като говорим за това, мисля за гореща шкембе чорба, мусака и колко ми липсват тези ястия. Особено домашна баница, омесена от баба.
Кога реши, че искаш да научиш български?
Решението да уча български дойде около 6 месеца след като се преместих в България. Винаги съм смятал, че когато живееш в чужда държава, трябва да покажеш уважение към хората там, а езикът е най-доброто начало. Освен това бях сигурен, че ако науча български, животът ми тук ще стане по-лесен и по-пълноценен. Така и стана. Езикът ми отвори много врати, помогна ми да създам приятелства и да разбера много повече за българите, културата и историята. Мога спокойно да кажа, че ученето на български е едно от най-добрите решения в живота ми. Много съм благодарен за тази възможност и искам да благодаря на всички, които са ми помагали по пътя. Наистина го оценявам.
Първата българска дума, която научи?
„Почивка“. Беше на втория ми ден в България. Трябваше да отида до имиграционните служби и въобще не знаех какво се случва около мен. Опитвах се да говоря на английски и да питам на кое гише трябва да отида, но никой не говореше никакви чужди езици. Най-накрая стигнах до правилното гише. Дадох си документите, а жената започна да ми говори на български. Попитах я дали говори английски, но тя продължи да казва „почивка“. Аз повторих думата, а тя каза: „да, почивка“. Нямах никаква идея какво значи това. След малко тя просто изчезна. Аз стоях и чаках като истински турист. След почти половин час тя се върна с кафе и миришеше на цигари. И тогава аз казах: „ааа, почивка?“ И тя: „Да! Почивка!“ На следващия ден българи ми обясниха значението и много се смяха.
Сещам се и за израза „не ми пука“. Много смешно ми звучи думата „пука“. Но самият израз също много ми харесва, защото се опитвам да не обръщам внимание на лошите неща в живота и на чуждото мнение. Не си струва човек да приема всичко навътре, особено когато по света има толкова много лоши и глупави хора.
Харесвам и думата „сефте“, макар да знам, че е турцизъм. Има нещо много приятно в нея. А думата „страхотно“ ми дава положителна енергия. Често я използвам, защото съм оптимист по природа и обичам да показвам благодарност. Напомня ми любимия ми израз на нидерландски: „Винаги се усмихвай!“ (аltijd blijven lachen) Животът е страхотен, въпреки всички трудности.
За човек от западна Европа, който не чете кирилица, е по-сложно да запамети буквите и езика ни. На теб трудно ли ти беше?
Дори в момента кирилицата понякога ме затруднява. Да, научих буквите, но произношението и писането все още не са лесни за мен. Докато ти пиша сега, се чудя коя буква е правилната, защото някои звучат почти еднакво за мен. Най-много се бъркам с „ч“ и „ц“, както и с „ю“ и „у“. Не е лесно, но ми е приятно да уча. Българският език много ми харесва, но понякога ме побърква. Най-трудна за мен е граматиката, защото е напълно различна от нидерландската. Почти няма неща, които да си приличат, и затова трябва да мисля по съвсем друг начин. А конструкциите „харесва ми“ и „липсва ми“ още са ми трудни за разбиране. Те са нещо много чуждо за мен и няма подобно нещо в другите езици, които говоря.
Как реагират българите, когато разбират, че чужденец говори езика?
Прави ми впечатление, че реакциите почти винаги са много положителни. В началото просто ме гледат учудено, защото не го очакват. Много хора наистина се радват и се трогват. Любимо ми е, когато съм в някое село и си говоря с местните. Обичам да пътувам из България – почти всеки уикенд палех колата и хващах нанякъде, където не съм бил. И винаги съм усещал топло отношение, когато заговоря на български, макар и с моя акцент.
Спомням си наскоро в Габрово бях отседнал в хотел и реших да вечерям в ресторанта. Когато се обръщах към сервитьора, постоянно използвах „Ви“ и „Вас“. Накрая той ми донесе безплатен десерт. Каза ми, че съм бил единственият гост тази вечер, който се е държал уважително с персонала, а дори не съм българин. Много се зарадвал, че поне последният им клиент за вечерта бил човек, който, макар и чужденец, говори български и демонстрира уважение.
Друг момент, който ясно помня, беше в Самуиловата крепост. Човекът на касата ми подари магнитче, защото говорех български и знаех историята на крепостта. Помня лицето му – беше толкова трогнат.
В Нидерландия няма еквивалент на 24 май. Как изглежда той през твоите очи и чувстваше ли го и като твой празник – ден, в който честваш това, че научи български език?
Да, точно така, в Нидерландия няма такъв празник, посветен на езика, и според мен това е голям пропуск. 24 май е празник за ученето, за уважението към езика и на историческия път, който е извървял. Приемам го много лично, защото обикнах българския език и когато той празнува, го усещам и като мой празник – на усилията, които положих да науча този чудесен език.
Коя българска книга прочете и ти достави удоволствие?
Първата българска книга, която прочетох от начало до край, беше „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков. Докато четях, доста често ползвах речник. Не беше лесно, но много ми хареса. И най-вече бях горд със себе си, че успях да завърша книга, написана на български.
Какво от българската култура те впечатлява, вълнува те и остава част от теб?
Невероятната природа, историята, преплетена с нея, крепостите и църквите, които съм посещавал. Няма да забравя и топлите разговори, които съм имал с напълно непознати хора. И музиката! Особено групата Исихия. Тя за мен събира всичко красиво и истинско в България. Даже в момента слушам Исихия, докато си говорим.
Какво българско пазиш в Нидерландия?
Правя си таратор и тук. Препрочитам книгите на Йордан Радичков, които взех със себе си, и слушам дисковете на Исихия и Ер Малък. И почти всеки ден си говоря с близки приятели от България.
