Има един ден в годината, в който България ухае на божури, а въздухът е изпълнен с празничен звън и детски гласове. Това е 24 май – най-чистият и обединяващ български празник, в който честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. На тази дата ние не просто почиваме, а отдаваме дълбока почит на двамата солунски братя, които дариха на славянския свят най-мощното оръжие срещу забравата – писмеността.
Пътят на нашето слово започва в далечната 855 година в тишината на византийския манастир Полихрон, разположен в областта Витиния в Мала Азия. Там Кирил и Методий създават първата славянска азбука – глаголицата. С огромна всеотдайност те превеждат свещените книги и се заемат с благородната мисия да популяризират християнството сред славяноезичните народи на техния собствен, разбираем език.
Когато делото им е застрашено от унищожение след тяхната смърт, искрата е спасена благодарение на далновидността на българския княз Борис Първи. През девети век той посреща с отворени обятия техните прокудени ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Именно по българските земи, в Преславската книжовна школа, се ражда кирилицата, която постепенно заменя сложната глаголица. Историческите извори сочат Климент Охридски за нейния създател, а името на новата азбука е дадено като вечен знак на благодарност към неговия велик учител Константин-Кирил Философ.
През вековете почитта към двамата братя остава жива в църковния литургичен календар, където Българската православна църква ги отбелязва на 11 май, като има данни за такива чествания още от дванадесети век. За да се превърне в светски празник на знанието обаче, е било нужно духовното пробуждане на Възраждането. За първи път като ден на просветата той е отбелязан в Пловдив през 1851 година. Тогава, в епархийското училище „Свети свети Кирил и Методий“ и по вдъхновяващата инициатива на Найден Геров, се организира вълнуващ празник и ученическо шествие. Няколко години по-късно, през 1856 година, Йоаким Груев предлага този ден официално да стане празник на всички български ученици.
Известно объркване на датите настъпва в края на 1968 година, когато църквата ни приема Новоюлианския календар и започва да почита светите братя на 11 май. Държавната и народна традиция обаче вече е твърде силна и светското честване на просветата остава на познатия 24 май, който през 1990 година е обявен и за официален държавен празник на България.
Днес е невъзможно да си представим този ден без вълнуващите звуци на неговия химн „Върви, народе възродени“. Тази свята за всеки българин песен има своята забележителна история. Текстът е написан през 1892 година от поета Стоян Михайловски, който го публикува в списание „Мисъл“. Близо десетилетие по-късно, през 1901 година, композиторът Панайот Пипков случайно открива стихотворението в един учебник по време на час и, завладян от вдъхновение, написва музиката към него директно на черната дъска. Днес стихотворението е преведено на цели 21 езика, а от оригиналните 14 куплета най-често пеем първите шест, които ни карат да настръхваме всеки път.
В световната история делото на Кирил и Методий отдавна е признато за титаничен културен подвиг. Те са канонизирани за светци заради превода на Библията на старославянски език и разпространението на християнските ценности, като нашата църква ги почита и в лика на светите Седмочисленици заедно с учениците им. Най-голямото международно признание идва през 1980 година, когато папа Йоан-Павел Втори ги обявява за съпокровители на Европа. Това е ясен знак, че писмеността, която тръгна от нашите земи, не само е спасила българската идентичност, но е дала незаменим културен принос в съкровищницата на целия европейски континент.
