Близо 570 хиляди кипърски граждани гласуват днес на редовните парламентарни избори в Кипър – вот, който макар и традиционно по-малко драматичен от президентските избори, може да пренареди политическия баланс в страната и да покаже колко силно расте недоволството срещу традиционните партии.
За изборния ден са отворени около 1200 секции в страната, както и пет в чужбина – по две в Гърция и Великобритания и една в Белгия.
Кипърският парламент, наречен Камара на представителите, официално разполага с 80 места, но реално функционира с 56 депутати.
Причината е продължаващото разделение на острова след турската военна интервенция през 1974 г. Местата, запазени за кипърските турци в самопровъзгласилата се Севернокипърска турска република, остават незаети, тъй като образуванието не е международно признато с изключение на Турция.
Секциите отвориха в 7:00 часа местно време и ще затворят в 18:00 часа, с едночасова обедна почивка. Право на глас имат всички кипърски граждани над 18 години, които живеят постоянно в страната през последните шест месеца. От 2017 г. гласуването вече не е задължително, а вотът се провежда единствено с хартиени бюлетини.
Тазгодишният вот е рекорден по брой участници – регистрирани са 19 политически формации, най-много в историята на парламентарните избори в страната. Това се възприема като знак за нарастваща фрагментация на политическата сцена и ерозия на доверието към традиционните партии.
Според социологическите проучвания водещи остават двете големи формации – дясноцентристкият Демократически сбор (ДИСИ) и левият Прогресивна партия на трудовия народ (АКЕЛ). Анализаторите обаче отчитат спад в тяхната подкрепа, както и отслабване на центристките сили.
За сметка на това все по-видими стават антисистемни и протестни формации, които се възползват от общественото недоволство, високите цени, миграционния натиск и усещането за политическа умора. Подобна тенденция се наблюдава и в други европейски държави, но в Кипър тя има и специфичен местен контекст – разделен остров, силна зависимост от туризма и продължаващи спорове около кипърския въпрос.
Макар Кипър да е президентска република и парламентът да не избира правителството, вотът има сериозно значение. Законодателният орган приема бюджета и определя рамката, в която управлява президентът, което превръща изборите във важен тест за обществените нагласи и бъдещата стабилност на управлението.
