ЕТНО КАЛЕНДАР


ФEВРУАРИ

1 14812 01.02.2012
ФEВРУАРИ

Името на този месец идва от латинското „februum”, което значи „пречистване”. С идеята за пречистването е свързан езическият обичай Februa. Изпълняван е в чест на бога на смъртта Фебруус на 5 февруари. По време на тържествените ритуали извършвали жертвоприношения, за да изкупят греховете си и се пречистят сърцата си.


 

 1 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ТРИФОН

st.trifon.jpgТрифон се родил около 225 г. в Комсада. Още юноша се прочул с чудесата си из цяла Фригия. С възкачването на импенатор Траян за християните настъпили тежки дни. Тогава започнало и мъченичеството на св.Трифон. Той бил заловен от римляните, хвърлили го в тъмница, измъчвали го, за да се откаже от вярата в Бог. Разгневеният Аквилин, управител на източните римски земи, издал смъртна присъда и светецът бил публично посечен. Тленните останки на св.Трифон християните погребали в родното му село.

Днес църквата почита и света мъченица Фивия Перпетуа. 

Празнуват Трифон, Трифонка.

На 1 февруари българите отбелязват празника
ТРИФОНОВДЕН

Той е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.

В народните вярвания Св.Трифон е патрон на лозята и лозарите. В една от многото легенди за него светецът е описан като лозар, който сам отрязал носа си с косера, докато зарязвал лозето. Затова Трифоновден наричат още Зарезановден или Трифон зареза и се изпълняват обреди за плодородие на лозята през годината.


Още при изгрев слънцете мъжете лозари се събират и отиват на лозята. Те носят обрадни храни – пита, варена кокошка, пастърма, баница, ракия и бъклица с вино. Обикновено ходат на групи и водат със себе си гайдар. В лозете всеки си избира по един корен от гроздето. Стапанинът поръсва лозниците със светена вода, взета сутринта от църквата и ги полива с вино. След това отрязва първите пръчки, като изричат благословия. От тях свива венчета, които поставя на калпака си, окичва портата на дома си или оставят на иконата. От лозовите пръчки слагат и в бъклицата с вино. trifon_zarezan.jpg

След зарязването, всички участници в ритуала се събират и правят обща трапеза. На нея нареждат гозбите, приготвени за празника. Под съпровода на гайди и други инструменти играят хора и пеят песни. В някои селища различните групи взаимно си гостуват или се събират в кръчмата, където се веселят до зори.

Във високопланинските селища, където лозарството не е разпространено като поминък, празникът на св.Трифон е свързан с ритуалното магическо заплашване на дървета, които не дават плод. Двама здрави мъже изпълняват обред, известен в родопския край като „трифоносване”. Преди изгрев слънце те отидат с брадва при дърветата, които са безплод. Единият от тях замахва с брадвата, като с думи се заканва да отсече фиданката. Другият го моли да я пощади, като го убеждава, че дървото ще роди плод през годината.

В народната митология битува поверието, че Трифоновден е „хиталия ден”, т.е. лош ден. Затова на Трифоновде жените не подхващат никаква работа. Табу е да се докосват до остри предмети – нож, ножица, игла, куки, брадви и секира. Вярва се, че ако жената се нарани с някои от тези сечива – може да се роди недъгаво дете или сакат добитък. Денят е най-опасен за бременните жени. За да предотвратят всякаква злополука с остър предмет, жените или удрят ножа най-първо в огнена главня, или отрязват три пръчки с ножица, които хврълят във вода.


Трифоновден се почита и като празник на мишките – „Мишкини празници”. За да прогонят животинките от домовете си, жените режат опашките на малките вредители, удрят ги три пъти на прага и три пъти на дръвника. В други краища пък празнуват Трифоновден в чест на зайците. Наричат го „Сечко-Дечко”. Жените месят малка питка, която изпичат в огнището, след като хвърлят в него заешки гребки. Питката раздават сред близки и съседи, за да умилостивят зайците.

2 ФЕВРУАРИ
СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ
Според Моисеевия закон всяко първородено дете, от мъжки пол, трябвало да бъде посвещавано или представено на Бога. Затова, на 40 ден след раждането на първото си момче, жените трябвало да принесат жертва на Бога – богатите агне, а по-бедните – гургулица или гълъб. На този закон смирено се подчинила и света Богородица. Светата църквата причислили Сретение Господне към дванадесетте най-велики християнски празници.
Празнуват Симеон, Симеонка, Симона.

В народния календар 2 февруари е популярен като
СИМЕОНОВДЕН (ПЕТЛЬОВДЕН)
Денят се тачи за здраве на добитъка. Наричат го още Зимен Симоновден или Света Богородица.
 

Смята се за най-халтавия празник и е свързан със спазването на ред забрани. В този ден не се реже, сече и цепи, затова се скриват всички остри предмети - брадвата забиват на дръвника, а ножът - удрят в желязо. Не се преде, не се тъче, не се шие или плете, не се готви, а хлябът се нарязва предишния ден. Мъжът и жената не се събират. Старо поверие е, че ако се роди животно с белег или човек – с недъг, стопанката не е спазвала забраните на Симеоновден.

petljovden.jpgВ някои краища Симеоновден е известен като Петльовден. Възрастните свързват празника с древна легенда. Тя разказва за цар Ирод, който избил всички новородени деца, за да намери новия цар. За да спаси своя любим син, дева Мария белязала дома си и всички съседни порти с кръвта на обезглавен петел. От тогава петелът се превърнал в сакрален образ на изгрева и станал символ на вечния живот.

А българите тачат Петльовден за здраве на малките деца. На този ден не се работи. Рано сутринта във всяка къща, където има малко момче, колят курбан - черен петел. Ритуалът се изпълнява на прага на вратника. С кръвта на петела стопанинът прави кръст на вратата на дома си. От петела приготвят обредна храна, пекат малки кравайчета, които раздават на близки и съседи.

3 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ СИМЕОН И ПРОРОЧИЦА АННА
Симеон бил благочестив старец от Йерусалим, който с дълбока вяра очаквал идването на Месия – Христос. И когато Иисус се родил, отецът отишъл в храма и  там припознал своя единствен Бог. По-късно св. Симеон станал един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на старогръцки език. В Иисус Христос повярвала и пророчица Анна, която му служила вярно до края на живота си.


Църквата почита паметта на светеца и пророчицата всяка година на 3 февруари.

В българския народен календар на 3 февруари се отбелязва
ДЕН НА СЕЯЧА

obred_hlyab.jpgПразникът наричат още „ ден на Светата Майка”. Жените вярват, че ако искат да заченат, трябва да раздадат на своите близки житен хляб с мая. Обредната погача измесват саморъчно, като премесват тестото няколко пъти. На последното месене правят кръст, а в четирите му краища слагат по една топка от същото тесто. Изпечения хряб раздават на кръстопът. Всеки, който вземе от него, прави кръст към себе си и към жената, която е приготвила погачата. Ритуалът си повтаря три пъти, като се изрича благославия: „Тази година житен хляб в твоите ръце, догодина – скъпо дете под сърце.”

4 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОНИ ИСИДОР ПИЛУСИОТ
Преподобний Исидор се родил в знетен род, но още от младини пожелал осамотен живот. Посветен в словото Божие, той се заселил в едно пустинно място и се отдал на пълно въздържание. С благочестивия си живот привлякъл много подвижници, които започнал да ръководи и учи на смирение пред Бога. По време на отшелническия си живот светецът написал много книги и писма. За своите строги, изобличенителни речи понесъл големи страдания от езичниците.  


5 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТА МЪЧЕНИЦА АГАТИЯ (ДОБРА)
Девойката Агатия била наследница на голямо богатство. Тя не обичала светския живот и се посветила на Бога. Управителят на Палермо изпратил знатната девица в Катания, за да я откъсне от нейната вяра. Заради упорствот й Агатия била хвърлена в тъмница, където изтърпяла много мъчения. Тогава Господ и пратил помощ - апостол Петър, който изцелил раните на мъченицата, а жестокия й мъчител - наказал.

Християните не забравили подвига на непокорната християнка Агатия. След нейната смърт жителите на Катания започнали да я почитат като светица.

 

6 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ВУКИЛ, епископ Смирненски
Преподобний Вукил бил ученик на св.ап.Йоан Богослов, който го посветил за епископ на гр.Смирна. Целият си живот светецът посветил в служба на Бога.
Днес църквата почита още света мъченица Доротея и свети равноапостол Фотий, патриарх Цариградски.

7 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ПАРТЕНИЙ, епископ Лампсакийски
Партений бил беден, неук човек, но със слушането на библейски книги обикнал Бог и неговото учение. Всеки ден той ловял риба, която раздавал на бедните и им помагал в техния труден живот. За добрините му Господ го възнаградил със силата да изцелява болести. По-късно светецът получил добро образование и бил ръкоположен за епископ на Лампсак. До края на дългия си живот се грижил усърдно за своите миряни, правил чудеса и прогонвал злите сили.


8 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ТЕОДОР СТРАТИЛАТ

teodor_strat.jpgТеодор живял през 4 век. Заради своята добродетелност и мъдрост, бил назначен за стратилат (войвода) в гр.Ираклия. Вярата му в Иисус не се харесала на император Ликиний. Той поискал от Теодор да се отрече от Бога, за да е достоен за своя народ. На това предизвикателство Теодор отговорил, като разрушил всички златни и сребърни идоли на Ликиний. За тази дързост стратилатът бил хвърлен в тъмница, жестоко бит с оловни пръчки и остри тенекии, горен с огнени факли, ослепен. Мъченичество на святия човек свършило, когато посякли Теодор пред очите на съгражданите му. От тогава църквата почита 8 февруари в негова памет.

Днес се отбелязва и светлата памет на свети пророк Захария Сърповидец.
 

9 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК НИКИФОР
В гр.Антиохия един свещеник, на име Саприкий и един хриктиянин, на име Никифор, били свързани с приятелство. Но скоро враждата ги разделила и те се превърнали в заклети врагове. След време Никифор разбрал колко грешни са тези чувства и потърсил прошка от своя най-верен някога другар. Но Саприкий не искал да му прости. Тогава Господ наказал жестокостта на Саприкий. В деня, когато трябвал да бъде посечен, Бог го накарал да се отрече от него. Потресен от това, което видял и чул, Никифор приел присъдата на своя приятел и сам пожелал да отсекат главата му.

10 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ХАРАЛАМПИЙ

sv_haralampii.jpgСвети Харалампий бил епископ в гр.Магнезий по време на едно от големите гонения на християните. Със своите дела и проповеди той не се харесвал на тогавашната власт. Скоро езичниците го изправили пред градския съд, за да се разкае и отрече от своя Господ. Решителният откъз на епископа станал повод да бъде хвърлен в тъмница. Там бил подложен на нечовешки мъки, но светецът бил изцелен от раните си с Божията сила. Когато видяли това чудо, много езичници повярвали в Иисус и се отрекли от старите идоли. А светецът продължил да проповядва, да лекува неизличимо болни и да прави чудеса до своята кончина през 198 г. , когато напуснал свята на 113 години.  

Днес празнуват Харалампи и Продан.

В българския народен календар този ден е известен като
ЧУМИНДЕН
А св.Харалампи се почита като господар на болестите. Светецът наричат още Аралампей, Араламбей или Харалан бей. В някои предания той е представен като горгорбашия или заптие на болестите, които държи заключени, оковани във вериги. Стара традиция е жените да не подхващат никаква работа. Още призори те изпичат обредна погача, украсена с просурник. Намазват я с мед или захар и я раздават из махалата, за да са здрави всички в семейството.

В някои села вечерта срещу празника жените ходят да се черкуват в чест на св. Харалампи. Там те носят паничка с  мед, която оставят да пренощува под иконата на светеца. На другия ден си я вземат и с този мед намазват обредния хляб. Паничката оставят на тайно място, а меда пазят през цялата година за ляк срещу болести – обриви, рани, шарка.

По пладне жените се събират на кръстопът и нареждат обща трапеза. Всяка от тях носи приготвената за празника медена питка и варено жито. Храните раздават помежду си. Част от погачите, заедно с китка здравец, оставят на кръстопътя, за да прогонят всички болести.

В някои краища св.Харалампи се почита и като патрон на пчеларите. На този ден всеки, който има кошер и произвежда мед, носи от него в черквата и раздава в памет на светеца.

11 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ВЛАСИЙ
Свети Власий бил епископ на гр.Севастия. По време на гоненията на християни, заедно с много свои съграждани, той напуснал града и се заселил в пещера на планината Аргеос. Там се отдал на труд, молитва и строго въздържание. Скоро св.Власий бил отведен от пещерата и изправен пред съда на Севастия, за да се отрече от Господ. Отецът бил хвърлен в тъмница и жестоко изтезаван, но той бил непреклонен.

Тогава властникът Ликиний поискал да погубят Власий, като го удавят в езерото край града. Но станало чудо. Когато стражата хвърлила светеца в езарото, той тръгнал по водата като по суша. В този час разгневеният император поискал главата на епископа. Свещеномъченик Власий бил посечен в 316 г.
Днес църквата почита и свети мъченик Георги Софийски Нови.

На този ден българите отбелязват
ВЛАСОВДЕН
Празникът е в чест на едрия рогат добитък. В Родопите е известен и като Влас, Власувица или чуфчийски празник. Там хората още пазят култа към св.Влас, а светецът тачат за здраве на всички домашни животни . Затова жените не работят.

sv.Vlas 1.jpgПризори всяка домакиня приготвя специална обредна пита – блага пита, суха пита или ситна пита. Тя се меси от „чиста жена” и се раздава рано сутрин за здраве на добитъка. Жените се надпреварват коя първа ще раздаде питата си. Вярва се, че от това зависи плодовитостта и силата на домашните животни. Доката раздават обредните погачи, участничките в ритуала издават странните звуци, подобни на блеене и мучене.

После жените слагат свещи на рогато на животните и ги хранят със сол, за да се плодят през годината. Когато се приберат у дома, жените най-напред подпират хомота изправен към стената на стаята. Пред него постилат чиста кърпа и слагат друга содена пита. На горните три края на хомото запалват по една свещ, която наричат на воловете и орача. По тях гадаят колко дълго ще живеят стопаните и добитъка.

12 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЕЛЕТИЙ, архиепископ Антиохийски
Свети Мелетий живял във време, когато се разпространявали ересите на Арий и Македоний. Избран за епископ на Антиохия, той всеотдайно проповядвал Христовата вяра. На свиканите два Вселенски събора пламенно се борил да усмири разприте и враждите между християни и ариани. Еретиците не веднъж пращали на заточение антиохийския епископ. Но св.Милетий до края на живота си останал верен последовател на християнските догми и вяра. Светецът умрял в дълбока старост преди свършването на Цариградския събор през 381 г.

13 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ МАРТИНИАН
Мартиниан се родил в Кесария и почти 25 години прекарал в молитви и борба с много изкушения. Заради своите човешки слабости избягал на самотна скала сред морето. Там заживял в пълно уединение. Един ден непозната жена споходила преподобни Мартиниан. Той се хвърлил в бурното море, за да спаси душата си от греха. Тогава Господ му изпрлатил делфин, който изнесъл Мартиниан на брега. Бог му показал друг път – да броди из целия свят и да проповядва словото Христово. Светецът обходил 164 страни. Стигнал и до Атина, където умрял през 422 г.

14 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ АВКСЕНТИЙ
Авксентий бил син на знатни родителе и от малък се радвал на особена почит. Но той избрал вярата Христова и станал монах. Заселил се в тясна килия в една планина, която станала известна под името „Авксентиева планина”. Авксентий се прославил като добродетелен и мъдър християнин и затова привличал много благочестиви люде. Бил надарен с чудотворната сила да лекува със словото Божие куци и сакати, глухи и слепи, немощни и прокажени. Светият подвижник доживял до дълбока старост и умрял във времето на имтератор Лъв Тракиец (447-474).
Днес се почита и смъртта на свети Кирил Славянобългарски.
Католическата църква отбелязва деня на свети Валентин.

15 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ ОНИСИМ

sv_onisim.jpgОнисим бил роб при знатен фригиец. Един ден се провинил пред господаря си. За да не бъде наказан, той напуснал дома му и отишъл в Рим. По това време там проповядвал ап.Павел. Той пленил младежа със своето слово и Онисим станал негов ученик и спътник. Скоро светият апостол научил историята на своя ученика. По негово настояване Онисим се върнал при господаря си, който му дал прошка, провото да бъде свободен и го надарил с богатство. Онисим раздал парите на бедните и се отдал в служба на Бога. По време на големите гонения на християните бил изправен пред римския съд, а после - изпратен на заточение в Путеол. Своето мъченичество апостолът завършил, като публично бил посечен. Обезглавеното му тяло погребали в сребърен ковчег. 
 

16 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ПАМФИЛ И ПОРФИРИЙ И ДРУЖИНАТА ИМ
Презвитер Памфил, живял в Кесария през 4 в., бил свят и дълбоко уважаван човек. Преживявал бедно и раздавал всичко на сиромасите. Неуморно се трудел да сравнява ръкописите на Св.Писание и осърдно да събира книги и трудове, създал голяма библиотека. По време на едно от гоненията на християните св.Памфил бил изправен на съд заради вярата си в Бог. Враговете му го хвърлили в тъмница, където жестоко го изтезавали, но той не се отрекъл от Христос. Същата участ сполетяла и неговия ученик Порфирий, който първо обесили, а после - изгорили на клада. След Пурфирий бил посечен и св.Памфил. Такава била съдбата на още дванадесет ревностни християни, межда които войникът Селефк и светият Теодул, приближен служител в двореца на императора. Тяхното мъченичеството било удостоено с вечна слава и почит.
Днес църквата почита и свети Флавиан, патриарх Цариградски.

17 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ТЕОДОР ТИРОН

sv_teodor_tiron.jpgТеодор бил млад войник при царете Максимиан и Максимин, койно ревностно пазел своята вяра. Неговото мъченичеството започнало от нощта, в която подпалил един от главните идолски храмове. Светецът бил отведен на съд, за да признае вината си и да се разкае. Но Теодор не приел да се подчини. Бил хвърлен в тъмница, заключена с катинар, без право на храна и вода. Заради неговата непреклонност, го изгорили на клада.

Една благочестива християнка прибрала тленните му останки и всяка година на 17 февруари правела помен в памет на великомъченик Теодор Тирон.

Днес се почита и преподобни Роман Търновсски, ученик на св.Теодосий Търновски.

  

 

18 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ ЛЪВ, папа Римски
Свети Лъв бил въведен на папския престол в 440 г. Във времето, когато бил папа, трябвало да се справи с две големи бедствия – нахлуването на хуните, предвождани от Атила и ересите, които непрестанно смущавали християните.


Тази година на 18 февруари е първата Голяма Задушница за годината.

По тратидия денят на мъртвите се отбелязва в съботата преди Неделя Месопустна. В навечерието на задушницата жените варят жито, към него прибавят захар, орехи и стафиди. Те лягат рано и още призори отиват на гроба на своите починали близки, преливат го с вино и със светена вода, почистват го от треви и плевели.

В памет на мъртвите раздават жито, ябълки и хляб. После вярващите християни ходят на черква, палят свещи и се молят за душите на умрелите. Някога задушниците и поминалните ритуали били дни за равносметка на сторените добрини. Това било време, в което мъжете преставали да пият, всички спазвали благоприличие, за да не накърнят паметта на хората, които са напуснали земния живот. 


19 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛИ АРХИП И ФИЛИМОН И СВЕТА АПФИЯ
Св.Архип, епископ на гр.Колоса, св. Филимон и неговата съпруга Апфия били ревностни християни. По време на един езически празник в града, те си позволили да извършат богослужение на истинския Бог заедно с останалите християни. Езичниците разбрали за деянието им. По тяхна воля св.Архип, св.Филимон и съпругата му били задържани, жестоко изтезавани и осъдени на смърт.

В народния календар неделята след Голяма Задушница се отбелязват Месни Заговезни. Празникът наричат още Кокошкини заговелки, Месното пускове. Той бележат началото на Великденския обреден цикъл. Чества една седмица преди Сирни Заговезни и осем седвици преди Възкресение господне. А мястото му в календара се мени според Великдена.

Това е време, в което българинът се подтотвя и за спасителното възкресение на Христос, което той посреща духовно и физически пречистен. 

По стар обичай на Месни заговезни се ядат месни ястия, най-често кокошки. А в дните през седцита - много сирене, масло и яйца. През цялата седмица до Сирни Заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото Писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към добродетелност.

20 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ ЛЪВ КАТАНСКИ
Свети Лъв се родил в благочестиво семейство. Получил добро образование, преминал всички степени на свещенство, той бил избран за епископ на гр. Катана. Светецът се прочул със своето изключително милосърдие, добродетелност и възвишен духовен живот, заради което бил удостоен с чудотворна сила.

21 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ ЕВСТАТИЙ, епископ Антиохийски
Свети Евстатий бил изповедник във времето на десетото гонение на християните. Избран за епископ на Антиохия, той участвал в Първия вселенски събор като един от най-ревностните противници на еретика Арий. По-късно отишъл в Грузия, за да разпространява Христовата вяра. Когато дошъл на власт император Констанций, св. Евстатий бил свален от епископ на Антиохия. Открит бил събор, на който започнали да разглеждат делата му. Обвинили го в безнравствен живот и го заточили в Тракия. Там той понесъл мното страдания заради вярата в Христос. Умрял през 360 г. в гр.Филипи.
Днес се почита и преподобний Томотей.


22 ФЕВРУАРИ
НАМИРАНЕ СВЕТИТЕ МОЩИ НА МЪЧЕНИЦИТЕ, ПОСТРАДАЛИ В ЕВГЕНИЯ
В гр.Евгения, по време на управлението на император Аркадий през 4 в., телата на много мъченици, пострадали при големите гонения против Христовата вяра, били погребани на тайни места. По-късно хората, които посещавали скритите гробове, получавали изцеления, виждали чудеса.

От тогава светата Църквата отдава почит на мъчениците от гр.Евгения всяка година на 22 февруари.

 

23 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ПОЛИКАРП, епископ Смирненски

sv_policarp_smirnenski.jpgВ апостолските времена в гр.Смирна живяла вдовица, на име Калиста. Тя била преизпълнена с вяра към Иисус Христос и щедро помагала на бедни и болни хора. Калиста била бездетна, но започнала да се грижи за сирачето Поликарп. На него поверила своя дом и имот. Ала Поликарп не обичал земния живот и раздал всичко на бедните си събратя. Отдал се на въздържание и молитви към Бог.

Така спечелил обичта на смирненския епископ Вукил, който го ръкоположил за свещеник. Поликарп чул проповедите на апостолите Павел и Йоан Богослов и станал техен добър ученик, а по-късно – и епископ на Смирна. Скоро Бог го прославил, като го надарил със силата да лекува, да предпазва от беди и опасности.

Във времето на Марк Аврелий св.Поликарп напуснал Смирна по молба на своите братя по вяра. Когато враговете му го открили в едно тайно място, светецът вече знаел за мъченичество, което го очаква.

Заклеймен от езичници и юдеи, той бил осъден на смърт. Но когато го сложили на кладата, станало чудо – дърветата изгорели, а тялото му останала живо. Тогава го проболи с копието на един войник и изгорили мъртъв оня, който жив не могли да изгорят.

Това станало на Велика събота през 167 година.

24 ФЕВРУАРИ
ПЪРВО И ВТОРО НАМИРАНЕ  ГЛАВАТА НА СВЕТИ ЙОАН ПРЕДТЕЧА
В първата година от новата ера, по заповед на цар Ирод, била отсечена главата на Йоан Кръстител. Поднесена на блюдо, по-сетне враговете я скрили в двореца, а тялото на светеца - тайно погребали. Една от последователките на Иисус – Йоана, намерила главата на Кръстителя, положила я в съд и с благоговение я погребала в имението на Ирод. По-късно то било продадено на благочестивия Инокентий, който открил и пазил главата на Предтеча до последния си час. При царуването на Константин Велики, когато Християнството възтържествувало, двама монаси, с помощта на Божието провидение, за втори път я намерили. Но тя останала в дома на един грънчар, който успял да я скрие и опази от поругаване.

В средата на 5 в. главата на Йоан Кръстител била пренесена в Цариград. Светата Църквата възпоменава тези събития всяка година на 24 февруари. 

Именници днес са Тодор, Тодорка, Тотю, Теодор, Теодора.

25 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ ТАРАСИЙ, патриарх Цариградски
Свети Тарасий се родил в знатно и богато семейство. Още твърде млад станал важен царски съветник в Цариград. По това време разприте по иконоборческата ерес смущавали църковния мир. Когато патриарх Павел се поминал, за негов наследник бил избран Тарасий. Той свикал събор, с който искал да сложи ред в духовния живот на своите миряни. Съпротивата на иконоборците била голяма, но на състоялия се седми събор в Никея въпросът с иконоборческата ерес бил разрешен. Тарасий се отдал на високо духовно служение, подпомагал бедни и болни, създал лечебници.

Починал на пределна възраст през 806 г. Тленното му тяло било прогребано в построената от него църква на Босфора. На гроба му ставали чудеса, а болните намирали изцеление за страданията си


26 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ ПОРФИРИЙ, епископ Газски
Свети Порфирий от Солун, едва 20 годишен, напуснал богатия си бащин дом и приел монашеството. Няколко години прекарал в Скитската пустиня, Йерусалим и Йорданската страна, където живял в пост, труд и молитва. По време на своите митарства тежко заболял. Пожелал да се върне в Йерусалим, където всеки ден смирено се кланел на светия Кърст в църквата „Възкресение Господне”. След смъртта на баща си раздал цялото богатство на бедни и страдащи хора. За тези свои добрини получил чудно изцеление на болест си чрез явяването на Христос. Скоро след това бил ръкоположен за свещеник, комуто поверили да пази Кръста Господен. След няколко години бил избран за епископ на гр.Газа, който ръководел предано своето паство до смъртта си.

Днес църквата чества празника Неделя Сиропустна, наричан от нашия народ

Сирни Заговезни, Сирница или Прошка (26 февруари).

Отбелязва се седем седмици преди Великден и затова няма постоянна дата в календара. А ритуалите, свързани с него, поставят началото на най-дългия, великденския пост. 

По стар обичай в навечерието на празника се събират целия род в дома най-възрастните. Нарежда се празнична трапеза, на която домакинята слага постни ястия, обреден хляб с мая, сварени бели яйци и бяла халва с орехи. 

След празничната вечеря започва най-веселата част на празника, свързан с обичая “ласкане”. Стопанката връзва на вълнен конец, закачен на тавана, последователно бяло яйце и парченце бяла халва. 

Около софрата сядат на колене всички деца, с ръце зад гърба. Дамакинът люлее яйцето, а след него – халвата, а през това време малчуганите се стремят да ги хванат с уста. Хората вярват, че този който успее да захапе яйцето или халвата – ще е здрав и късметлия през годината. 

След ритуала вълненият конец се изгоря, а пепелта, заедно с черупките на яйцата, се пазят като лек против болести и магии. 

Преди да си тръгне младите искат прошка от по-възрастни си родители и близки. 

Мъжете гърмят в двора на къщите с пушки, за да оповестят началото на поста. 

На сутринта децата и младежите събират хвойнови клони, които трупат на големи клади на най- високите места в селището. След залез слънце кладите се запалват. Около тях се събират млади и стари. Играят около ритуалния огън и го прескачат по три пъти, за да няма бълхи по хората и добитъка, за да не бие градушка по лозята и градините, за да е здрава и плодовите година.



27 и 28 ФЕВРУАРИ

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ПРОКОПИ ДЕКАПОЛИТ И ПРЕПОДОБНИ ВАСИЛИЙ, сподвижник Прокопиев
Преподобни Прокопий от младини се отдал на постнически живот и подвижнически трудове, за да пречисти сърцето и духа си преди да се издигне към Бог. В църкованата история той е считан за един от най-ревностните защитници на иконите, пред които християните се кланят като на живите светци. До смъртта си светецът живял в манастир, отдаден на смирение и молитва към Господ. Заедно със св.Прокопий, се прочул с духовния си подвиг и страдания и ученикът му Василий, чийто памет църквата тачи на 28 фeвруари. 

 

Във високосните години
29 ФЕВРУАРИ
 

ДЕН  НА ПРЕПОДОБНИ ЙОАН КАСИАН РИМЛЯНСКИ

Йоан Касиан живял в края на 4 и началото на 5 век, когато подвижничеството било завладяло умовете на много праведни християни. Пустините и планините били заселени от свети иноци, чийто имена се славели и почитали от вярващите в Иисус. Йоан също се отдал на духовно просвещение и дълги години прекарал в Скитската пустиня, далеч от своето отечество Рим. Приел монашеството, обиколил всички пустини и обители в Тавиан. Стигнал до Цариград, където слушал свети Йоан Златоуст и станал негов възторжен почитател и защитник. После се преселил в  Галия, където прекарал остатъка от живота си. Там написал много книги и пръв въвел монашеския общежитиен живот. Посвещевал западните християни в учението на Спасителя и опровергавал лъжеученията.

Преподобни Йоан Касиан Римлянски починал на пределна възраст през 435 година.

 


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама