Иде 1 ноември, Денят на българските народни будители. Това е Празникът на мъртвите народни будители, за които се присещаме само на тази дата, наричам ги мъртви, защото повече от тях отдавна не са живи в съзнанието на нашата вековна злоба на роба.
Какво стана със святото, саможертвено дело на някогашните българските просветители, книжовници, революционери, на онези живи светилници на възраждащия се национален дух, на стремежа към образование и книжовност? Защо нацията ни, доколкото все още я има, няма съзнателна потребност от духовното наследство на най-мъдрите българи?
И този задаващ се 1 ноември Будителите ще бъдат разбудени от съня на забвението и сетне пак ще бъдат оставени спокойно да си легнат в историческите постели – смъртта ги уважава повече от живия ни живот, миналото ги зарежда с повече надеждни енергии, с ехо от незабравими закани: „И ний сме дали нещо на света!“, „Къде си вярност, ти любов, народна?“, „Умря сиромахът за правда, за правда и за свобода!“…
Думи умни и шумни, възпалени и възпалителни от решителност, ярост и мрачен възторг: как българското у онези някогашни деди се е готвило да изскочи изпод зеблото на кожата си гяурска, изпод шаяка на потурите си, изпод ноктите на душата си – само и само да се докаже като свободен човек. Като лична личност. Като освестил се Народ. С абмиции и възможности за Нация. За Държава… А сега нито сме задружни като нация, нито сме единни за общата ни държавност. Или ще излезе истина мисълта на писателката Неда Антонова, че за в робството има повече надежда, отколкото я има в свободата.
Но млъкни сърце.
Иде Празникът на големите българи, на цялата ни свята национална гвардия от чисти и некрадливи наши сънародници, на даскали, на духовници и на свише одухотворени души, на денонощни преписвачи на история славянобългарская, и на вехтия завет, и на светите евангелия, това е празник на първите ни поети и писатели, на първите ни книжовници и книжари, на първите ни национал революционери.
Повечето от онези будни момчета са били силно неуправляеми, честолюбиви глави, непокорни люде, дето нямат страх ни от ятаган, нито от кол, а си слагали ръката в огъня на борбата за национална свяст и са стискали зъби, докато не им се напукат кътниците… Абе, имало е мъже, имала е честити синове Майка България. Имала е тя влюбени в нея синове. Имало едно време българи… А сега тук има само ожесточени към свои сънародници люде, на които съседите им викат бугари.
Но Днес отново много ни е нужен един задружен будилник – да изкукурига. Да извика будността в душите ни. Да преобърне навътре вътрешното ни око. Да чуем у нас да проговори детето на добротата.Защото не ви думам само за съдбата на родината ни, а за съдбата на родната ни планета Земя.
За това отсега призовавам всички читави българи на 1 ноември да съюзим светлите си помисли със светлите сили на Синовете на Светлината, сражаващи на живот и смърт, с Изчадията на Мрака, владеещи Ислямската държава, нека идващия след две седмици 1 ноември, в денят на най-високия български светец Св. Иван Рилски, да не бъдем единствено втренчени в своята чиния, а с общохристиянска заедност, смиреност и хрисимост, с душевно благородство и възвишение, заедно със вси православни светии, да отдадем позитивна си енергия и неръкотворната си духовна светлина на имащите нужда от това светли Небесни и земни войни. Нека всеки от нас, който вярва в Бог, да призове своя ангел хранител да напусне поста си при нас и да се включи в битката за спасяването на света, в битката за бъдещето на Земята, в битката за бъдещето на Мъдрия мир и за утрешния бъдник на Поумнялата ни най-сетне цивилизация.
Амин!Румен Леонидов
