Реставрацията на Ларгото е една голяма бутафория, която маскира непрозрачното усвояване на европейски средства. Това заяви Манол Глишев, който е сред участниците от гражданската квота в работна група, свикана от Министерство на културата, за да се контролира изпълнението на реставрацията на римските стени в Ларгото.
Още от самото начало става ясно, че от членовете на работната група се очаква да извършват контрола на реставрацията, при положение че в групата не участват експерти, което буди съмнение за смисъла от цялата група сред членовете й. В същото време в работната група липсват документи за извършената реставрация и не може да се сравни заданието по проект и изпълнението. Интересен въпрос е и защо фокусът в работата на въпросната група пада върху изпълнението на реставрацията, а не доколко е уместно архитектурното проектиране, стана ясно от Мария Щурова, която също е част от гражданската квота в работната група.
Проблемът, според Манол Глишев е, че след две години липса на действие, е започнала трескава строителна работа тази година и са “израснали огромни зидове, които са над реставрационните 60-70 см”. Тези зидове на места стигат до над 1.5 м. “Това е една архитектурна дейност, свързана единствено с естетиката на проектанта”, заяви той, цитиран от БГНЕС.
Според него, в района на църквата “Св. Петка Самарджийска” се извършва безогледно строителство, както и “подмладяване” на останалите по-ниски части от зидовете. Най-големият видим проблем, е че издигането на зида става със съвременни тухли. “Пред нас се издига една бутафория”, посочи Глишев и допълни, че бутафорията може да има място в оперно представление, което не претендира за историчност, а за зрелищност”, каза той.
Глишев заяви и че трябва да се прави разлика между консервация и реставрация, между архитектурно изследване и архитектурно надграждане.
