В България и консервна кутия да отвориш, отвътре ще се надигне дискусия за „дясната консолидация” или „лявото пространство”, за „истинската десница” или „традиционната левица”.
Александър Андреев
Литературният бай Ганю гледа „лебералите” със свъсено подозрение. Днешният му, от плът и кръв, наследник – също. Тъкмо в тази нагласа можем да открием обяснението на една загадка: защо никой не се тревожи от непрестанните провали на либералната идея в България? (Като казвам „либерална идея, имам предвид европейско-континенталния й вариант, а не версията made in USA, която не прави много разлика между ляво и либерално.)
В България и консервна кутия да отвориш, отвътре ще се надигне дискусия за „дясната консолидация” или „лявото пространство”, за „истинската десница” или „традиционната левица”. А ако някой случайно спомене либерализма, то ще е все покрай икономиката, пазарното стопанство и глобализацията. Че либерализмът се интересува главно от индивидуалните свободи, от правата и отговорностите на индивида – абе кой ти гледа... Поредният гърч.
За по-късомапетните ще припомня, че настоящите опити на НДСВ да се измъкне от сянката на навиканата тройна коалиция са само поредният гърч на маргинализирания български либерализъм. Още през 90-те години на миналия век неколцина от най-нормалните и интелигентни български политици си потрошиха главите и кариерите в яката стена на антилиберализма в страната. Имаше СДС-Либерали и Димитър Луджев, имаше президент на име Желю Желев, имаше какви ли не опити да се създаде макар и малка, но стабилна либерална структура. Всуе. И по-точно, в подветрието на всички тези добронамерени пориви (тук Кире Либерало го прескачаме по разбираеми причини), като либерална партия неочаквано се самопосочи възможно най-нелибералната структура в България: почти авторитарното ДПС. И за срам и резил тъкмо неговите депутати (заедно с автентичните от НДСВ) днес седят в либералната фракция на Европарламента. И ще продължат да седят, понеже така наречените „европейски партии” в Брюксел и Страсбург ценят всеки национален мандат, подсилващ техните фракции, а ДПС железно ги осигурява.
Това само като бегла препратка към евроизборите на 7. юни. Никъде в Европа днес не им е лесно на либералите. Първо маниакалните страхове от терористичната опасност, после финансовата и икономическа криза за няма и десет години накараха милиони граждани доброволно да захвърлят част от свободите си, а фирми, банки и концерни – да паднат на колене пред държавата, просейки гаранции.
Българският антилиберализъм изобщо няма нужда от катализатора на терористичната заплаха и кризите – той си е традиционно жизнен и витален, просто защото (както БКП навремето) разчита на здрави корени в селската почва на страната. Свобода, граждански права, индивидуална отговорност, инициатива – всичко бошлаф. Ние да гледаме келепиреца, другото са празни приказки, както би казал гореспоменатият бай Ганю. Тъй че ако в сегашните леко хаотични и безформени протести на младите в България има някакъв потенциал, той е неосъзнато либерален. Младите и образовани индивидуалисти просто още не разбират, че на земята се търкаля мощен политически инструмент, с който могат да остържат втвърдената на бабуни почва, задръстила обществото.(ДВ)
---------------------------------
на снимката е Джон Лок, английски философ, когото мнозина смятат за баща на съвременния либерализъм. Нему принадлежат думите: "Едва ли има нещо по-необходимо за спокойния живот и за успеха на всяко дело от умението на човека да владее своите мисли".
