Царицата на психичните страдания е шизофренията. Заедно с параноята тя образува основната двойка налудности, които по принцип се отличават от почти всички останали психични болести и проблеми.
Човекът с определена налудност не й се противопоставя, а, напротив, така да се каже, се бори за нея, идентифицира се с нея, докато при неврозите (неналудните
психични страдания) обхванатият от даже най-силно изразена, например,
мания (или фобия) разбира донякъде своето състояние и се мъчи по някакъв
начин, успешно или безуспешно, да му се противопостави, да го надмогне.
Основните симптоми на шизофренията, известни като четирите „А” са:
особено разстройство на мисленето с дефект в Асоциативната система,
Аутизъм, неудържими Афекти и Амбивалентност (двойственост) на психичните
процеси. Страданието се придружава от халюцинации, бълнувания, гротескни
постъпки, непредизвикани скандали, социална самоизолация.
Самият термин „шизофрения” в превод от латински означава разкъсана, разцепена душа. Има се предвид особеното неподредено, разцепено, мислене на болния,
водещо го към деградация и разпад на личността. Мисловната и волевата
дейност на болния наподобяват бълнуване, налице са компулсивни
(повтарящи се) тенденции в поведението. Протичането на това най-сериозно
психично страдание е драматично, а перспективите за лечение на практика
са нищожни.
Според съобщени наскоро официални данни от Клиниката по психиатрия към
Александровската болница в София 20 процента от българите имат психични
проблеми. Най-често се срещат депресията и алкохолната зависимост.
Следват наркоманиите, фрустрациите, фобиите и маниите и т.н.
Шизофренията по принцип поразява 1% от населението. Така е прието да се
счита по целия свят. Съществуват доказателства, че разпространението й
почти не се влияе от национални особености. Но се влияе от наследствени
фактори. По моите сметки страдащите от шизофрения са между 1,3% и 1,6%,
или около 100 000 души. Най-много (90% от случаите) са шизофрениците във
възрастовия диапазон 15-54 години. Около половината от тях извършват
опит за самоубиство. Освен към суицида (самоубийството) шизофрениците
имат склонност и към хомоцид (убийство на друг човек).
Счита се, че етиологията (причиняването) на болеста, както и нейното
протичане (патогенеза) са неизвестни. Но все пак съществуват
доказателства, че равнището на стреса в обществото е значим фактор.
Стресът в мъчителния и безкраен нашенско преход, както знаем, е на
пределно високи равнища. Има виждания, които свързват шизофренията и с
недостатъци в обучението и възпитанието в детството, особено в ранното
детство. В този контекст може да очакваме преобладаващата част от
изключително големият и нарастващ брой на отхвърлените деца по
различните домове да са (или да станат) шизофреници.
Ако имаме предвид сътоянието на обучението и възпитанието в циганския
етнос, в циганските семейства, както и увеличаващата се фактическа
неграмотност на цели социални пластове, можем да видим (да прогнозираме)
още по-голяма разпространеност на страданието шизофрения.
Разновидностите на шизофренията са многобройни: депресивна, галопираща,
параноидна, роптаеща (често при политиците) и др.
Можем да считаме, че един човек е болен от шизофрения, ако в продължение
на един месец се наблюдават най-малко два от следните пет симптома: 1.)
налудни постъпки; 2.) халюцинации, видения; 3.) дезорганизирана реч; 4.)
дезорганизирано или кататонно (ступор или възбуда) поведение; 5.)
негативни симптоми като обедняване на емоциите, хипербулия или абулия
(безволие), агресия и др.
От обществена гледна точка по-значими у нас са така наречените шизоидни
и шизотипни разстройства на личноста, чийто сегашен доста по-голям
социален обхват и нарастване би трябвало твърде много да разтревожат
цялата система на здравеопазването, цялото безхаберно правителство,
цялото общество. Независимо от това, че за разлика от шизофрениците,
хората с тези психични разстройства, особено при по-леките шизоидни
проблеми, могат да бъдат социално активни и даже да имат относително
успешна житейска и професионална реализация.
При шизоидните разстройства у болните се разкриват патерни (модели,
еталони) на поведение, чиито основни характеристики са социалната
затвореност и своеобразната самоизключеност от обществото. Те често са
придружени от интроверсия, от ексцентричност и причудливост на
постъпките, от самота.
Тези хора са неспособни да изпитат удоволствие
(анхедония), безразлични са към похвали и критика, не изпитват нито
обич, нито омраза, нито гняв. Склонни са към фантазиране.
Счита се, че шизоидните разстройства поразяват около 7,5% от
населението. Мисля, че у нас по същата логика, както при
разпространеността на шизофренията, този процент е доста по-голям и е
около 8-8,5 процента. Значи у нас около 600 000 души са шизоиди.
Изключително голям е относителният им брой при безработните и при
по-възрастните мъже и жени, особено при пенсионерите, които са силно
недоволни от собствения си социален статус и от живота си.
При шизотипните разстройства става дума за доста по-сериозни (и
по-близки до класичесската шизофрения) симптоми. Шизотипите имат съвсем
необичайно поведение, странни идеи, странни отношения, причудлива реч.
За кратки (!) периоди имат алогично мислене, патологични илюзии, налудни
помисли. С основание определят тези болни като страдащи от гранична
шизофрения. Не е известен относителният брой на хората със шизотипно
разстройство, но може да се счита, че е някъде в рамките на 2-2,5%. С
други дума става въпрос за още около 170 000 души.
Можем да обобщим, че от въпросните 20 процента българи с психични
проблеми, официално признати от здравната ни система, повече от
половината имат диагноза, в чиито корен стои понятието „шизо”.
В Парламента, който е извадка на обществото ни, също трябва да очакваме
10% от депутатите, някъде към 24-25 души, да са с шизоидни и шизотипни
проблеми. А шзофрениците са по-голям процент от средния за страната - те
са около 2%. С други думи, при точно 5 от народните представители в една
или друга степен е налице шизофрения. Една от опозиционните партии,
както е известно на целия български народ, е по-наситена с шизофреници,
те са трима на брой, включително лидерът й. Той е добре познат със
специфичната си налудна асертивност (настойчивост) във вечно роптаещото
си поведение, с наркоманския си поглед, с вкамененото си намръщено лице
и др.
Там има и хора с други сериозни психични страдания (зависимости,
алкохолизъм, личностово разстройство и др.). Друг шизофреник в
Парламента също е водач на опозиционна партия, но при него имаме букетно
съчетание на шизо елементи с добре изразена параноя и хистрионно налудно
разстройство, което представлява непомерно театралничене, маниеризм и
неуместни демонстрации на филологическа интелигентност. Този човек се
изживява като месия, наративът му е пределно назидателен, металните
процеси са объркани и парадоксални, също като семейния и сексуалния му
живот. Третият е водач на неопозиционна партия. Той е
шизофреник-дегенерат, с характерните за този психиатричен статус
характеристики в областта на външната му нехетеросексуална визия,
черепната му кутия, миманса му, говора му, поведенските партерни,
скритата агресия и конфликтност и т.н.
Струва ми се, че имаме пълно основание да приемем терминът "шизо" като
една от характеристиките не на самото българско общество, а по-скоро на
уредбата му, на функционирането му при шизофренното управление на
правителствата на БСП, ДПС, СДС, НДСВ, Атака и др. по време на Прехода.
Дали нещата някакси в бъдеще се променят?
Проф. Петър Иванов, директор на Демографския институт при БАНИ
