Късно вечерта след местните избори, по тъмнa добa, Волен Сидеров и компания нахлуха отново в НАТФИЗ, за да търсят по снимка саморазправа със студент, който счупил преди два дни очилата на водещия от телевизия „Алфа“ Ивелин Николов – събитие, станало на 23 октомври при първото им нахлуване в учебните зали на театралната академия и целящо обиск на студентите за наркотици.
Тук възникват следните въпроси:
Защо лидерът на националистите решава да направи среднощния екшън едва два часа след края на изборния ден, вместо да се занимава през това време (както се предполага за един партиен лидер) със запознаване и анализ на изборните резултати, на евентуални сигнали за нарушения и с представянето на самата Атака и нейните кандидати за кметове и общински съветници?
В качеството си на какъв разследващ орган и с какви правомощия Сидеров и придружителите му влизат с камера в сградата на НАТФИЗ в късните часове на вечерта, за да извършват оперативни действия, издирвайки по снимка лице, с което са имали саморазправа преди няколко дни?
Това ли е най-важният и нетърпящ отлагане въпрос, който е вълнувал Сидеров в нощта след изборната загуба на Атака – да бъде заловен нарушителят, счупил очилата на Ивелин Николов?
Депутатската карта, която Сидеров размахваше пред камерите, дава ли му право да влиза без право на отказ в учебно заведение след 21 часа вечерта, когато не се допускат външни лица според пропускателния режим?
Придружаващата го компания от десетина човека, освен депутата Илиян Тодоров, имала ли е също депутатски карти, за да претендира за достъп до институцията, било то и в неделя късно вечерта?
Как и защо Нова телевизия беше информирана скорострелно за екшъна в НАТФИЗ и излъчваше скандала на живо, а след това бързо се включиха всички телевизии?
Цивилното лице, ударило Сидеров пред камерите, свързано ли е със случая в НАТФИЗ или двамата се познават преди това? Какви са били мотивите му да удари партийния лидер и защо се е озовал на мястото на инцидента точно в този момент?
Случайно ли вниманието на цялата общественост беше отклонено от изборната тематика и от множеството възникнали обезпокоителни въпроси, като например този за неработещите цял ден сайтове на ЦИК, ГРАО, МВР и МВнР – четирите институции, имащи пряко и косвено отношение към изборния процес, с всички произлизащи от това последици, които доведоха до безпрецедентен хаос и нарушиха нормалното и прозрачно протичане на изборния ден, граничещо със съмнения за валидността на изборите?
Спомняше ли си въобще някой в неделя вечерта, че преди няколко часа е имало избори, или всички гледаха драматичния спектакъл в пикантен риалити формат, излъчван директно от НАТФИЗ?
Средство ли е аферата „НАТФИЗ“ да се отклони вниманието от отразяването на следизборния хаос и на настъпилия ад в зала Арена Армеец, достигнал измеренията на заложническа криза? Защо в ранната вечерна емисия новини по БНТ хулиганството на Сидеров е първа и основна тема, разгърната продробно в 10 минути с интервюта и репортажи, а геноцидът в зала Арена Армеец беше обясненен със „слаба организация“ – без дори да има и намек за оставки на отговорните лица и поемане на отговрност за пълния провал на няколко държавни институции?! Защо не се зададе въпросът за легитимността на изборите?!
Имаше ли опит в тъмното да бъде заметено нещо под килима, докато Сидеров всеотдайно привлича върху себе си вниманието на медийната аудитория, а от партийната телевизия призовават „робите да се събудят“ в защита на своя лидер, а не в защита на заключените, безпомощни и припадащи хора в зала Арена Армеец?!
Има ли връзка среднощният екшън с обявения за следващия ден (26 октомври) граждански протест против Сидеров пред Народното събрание?
Цели ли се дестабилизация в страната с изкуствено нагнетяване на граждански конфликт, отвличащ вниманието от други събития ?
Беше ли среднощната акция твърде удобна, за да обсеби изцяло телевизионното време на Алфа в деня след изборите (всички коментари са свързани с гръмко рекламираното „покушение срещу живота на Сидеров“, организирано от Борисов и Цацаров ) и да не става и дума за представянето на Атака на тези избори, да не говорим за анализ на резултатите по места?
Дават ли си сметка членовете на партийното ръководство на Атака какви поражения направиха грозните и безумни изпълнения на техния лидер от последните дни в съзнанието на техните привърженици и особено на по-образованата част от тях?
Наясно ли е партийното ръководство на Атака, че много от техните поддръжници се почувстваха невероятно объркани и изпитаха срам, смут и отчаяние, виждайки патриотичната си кауза за пореден път стъпкана в калта от собствения им лидер?
А ако трябва да зададем и един ретроспективен въпрос, свързан с митинга на Атака на 20 октомври, бихме попитали:
Уместно ли е партиен лидер да крещи пред телевизионната камера в лицето на началник на полицията, насърчавайки го да му бръкне в предния джоб на панталона, подчертавайки цинично, че джобът е скъсан, когато същият този орган на реда учтиво го моли да предаде намиращото се в задния му джоб (предполага се оръжие)?
Целят ли тези действия дискредитация на партия Атака, а оттам – на патриотичните граждански настроения в държавата?
Мислещите хора в Атака ще се осмелят ли да извикат, че царят им е гол, или ще се надяват друг, външен човек, да свърши мръсната работа?
Да?
Добре.
ЦАРЯТ Е ГОЛ!
ЦАРЯТ Е ГОЛ!
Моля ви, облечете го, защото срамът му падна и върху вас, и върху нас!
За Бога!
Спрете да самоубивате патриотичната мисъл в България!
Христина Христова (https://www.memoriabg.com/2015/10/26/caryat-vi-e-gol/)
