ИНТЕРВЮ

Започна да се влиза в една лихвена спирала с цел привличане на клиенти и тя се инспирира от сравнително малко банки, но увлича целия пазар след себе си, казва изп. директор на КТБ Илиан Зафиров.

Илиан Зафиров е роден през 1964 г. Завършил е ВИИ “Карл Маркс” – гр. София (сега УНСС), специалност „Международни икономически отношения”. Започва банковата си кариера през 1989 г. в Българска външнотърговска банка. До 2000 г. е ръководил валутната дейност на няколко банки - Сирбанк, Централна кооперативна банка, ТБ България инвест. Постъпва в Корпоративна търговска банка АД през 2000 г., като оглавява валутната дейност и година по-късно е назначен за прокурист. Ресорно отговаря за валутните операции, кореспондентските отношения, информационните технологии, управление на риска, картови разплащания, маркетинга, рекламата и връзките с обществеността. От 21.07.2003 г. е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Корпоративна търговска банка. В допълнение той е член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ) и е лектор в Международния банков институт.

Илиан Зафиров има редица международни специализации. Владее отлично руски и английски език.

Интервю на Даниела Георгиева 

- Г-н Зафиров, 2008 г. беше доста динамична и бързо променяща се за банковия пазар. Как ще коментирате всичко, което се случи във финансовия сектор в световен мащаб и отражението му тук?

- Имаше доста предупредителни сигнали още през 2007 г., когато се срути пазарът на ипотечни облигации и ипотечни заеми в САЩ. Това нямаше начин да не даде отражение и в крайна сметка се видя, че управлението на риска не е само въпрос на спазване на базелските стандарти. Те са създадени от определени групи хора и за определени ситуации, но в крайна сметка всяка една ситуация и банка е различна. Това означава, че конкретизацията при управление на риска съответно има различни измерения при различните банки.

Българският банков сектор в интерес на истината беше доста слабо засегнат от това, което се случи през последните две години. Това е така, защото банките у нас не поемат такива рискове, каквито са поели редица западноевропейски и щатски банки. За сметка на това обаче, икономическата ситуация в страната не може да не даде отражение върху българските банки, защото западноевропейските партньори на нашите експортно ориентирани предприятия не се чувстват комфортно в тази ситуация. Техните оборотни кредитни средства намаляват, те не могат в момента да получат евтин кредитен ресурс.

В крайна сметка българските банки също нямат достъп до евтиния ресурс, който имаха преди. Не че имат някакъв проблем с ликвидността, дори напротив – те са свръх ликвидни. Но ресурсът, който са привлекли, вече не е на цената допреди половин година, например.

Другият основен проблем е, че банките като цяло нямат обекти за финансиране. Нямат сигурност в това, че отраслите и конкретните фирми, които до момента са финансирали под всякакви форми, ще продължат да са толкова стабилни, колкото са били до момента.

- Банките сериозно преосмислиха политиката си, насочиха се предимно към привличането на дeпозити.

- В крайна сметка всички банки, които имат чуждестранни собственици, се принудиха да се обърнат към същия източник на привлечени средства, към който ние сме се обръщали толкова години – българските депозанти – физически и юридически лица. За нас няма голяма разлика, единствено конкуренцията се поизостри, а и нашият ресурс малко се оскъпи, защото тази конкуренция на местния пазар доведе до покачване на лихвените проценти, особено при фирмените депозити. Но нямаме намаляване на броя на депозантите или на техните вложения.

Тенденцията на покачване на лихвените нива има разумно обяснение – тепърва ще се наблюдава тенденция на намаляване на парите в страната, защото ни очаква стагнация, а всичките физически и юридически лица ще посегнат към своите спестявания, за да могат да поддържат своят нормален начин на съществуване като фирма или като физическо лице.

- Обявяват се лихви по депозити, достигащи 9-10%. Смятате ли, че това е здравословно за пазара?

- Започна да се влиза в една лихвена спирала и тя се инспирира от сравнително малко банки, но увлича целия пазар след себе си. Нивата на депозитите вече са такива, при каквито ние сме работили досега и всяка една стойност на лихвените проценти, която ги надвишава, за мен е едно неразумно действие, зад което няма икономическа логика. Аз мисля, че в момента нивата, които са постигнати, вече са пределни. Даже от известно време се предлагат и парични награди, златни кюлчета и какво ли още не, което противоречи на Етичния кодекс на членовете на Асоциацията на банките в България. Една разумна политика винаги е била оправдана, тя се оценява от клиентите, затова ние нямаме отлив на клиенти.

Неразумната политика обаче винаги се връща с обратна сила към тези, които я прилагат, по закона на махалото. Наблюдавахме истерично поведение по отношение на кредитирането, сега го виждаме и по отношение на депозитите. Клиентите на банките могат сами да си направят някои изводи.
- Смятате ли, че има свръхзадлъжнялост на домакинствата?

- Свръхзадлъжнялостта е нещо много относително. Да е свръх задлъжняло едно домакинство означава, че то няма средства едновременно за съществуване и да погасява своите текущи задължения. До момента не се наблюдаваше такова явление, но при тази кризисна ситуация, когато започват съкращения на персонал в редица сектори, има едно свиване на пазара на труда, което неминуемо ще се отрази върху доходите на една голяма част от населението.

Задлъжнялостта може да се увеличи, предвид това, че имаше един доста облекчен достъп до кредитен ресурс при икономически необосновани нива, доста ниски лихвени проценти. Имаше една стабилност, която се оказа в крайна сметка измамна, защото нашата икономика е много малка и податлива на външни влияния. И ето виждате какво се случи.

Реално погледнато при нас нямаше обстоятелства за криза, но тази всеобхватност на кризисните процеси, които се развиха в Западна Европа, се отрази и върху българската икономика. Тези кризисни процеси за много кратък срок се прехвърлиха и върху нашата икономика и оттам идва ефектът на свиване на доходите и потреблението, а от друга страна задълженията остават и може да се стигне в един момент до свръхзадлъжнялост. За момента все още не се наблюдава.

Искам да подчертая, че в България не става въпрос за финансова криза, а за обща икономическа криза. Ако в САЩ и Западна Европа се тръгна от проблеми във финансовата система, които прераснаха в обща икономическа криза, при нас директно се удари реалния сектор. Засега кризата е в по-скромни мащаби, но не се знае докъде може да се стигне, зависи какво мерки ще се вземат.

Предприеманите мерки трябва да бъдат на макрониво. Иначе всеки предприема своите мерки за защита на бизнеса си, в рамките на неговите възможности, но да се вземат мерки за цялото общество – това е работа на правителството. И от ефективността и ефикасността им зависи какъв ще е остатъчният кризисен ефект - колкото по-лошо е качеството на взетите мерки, толкова по-силен ще бъде остатъчния ефект върху цялото общество.

- Преди дни излезе информация, че с премахването на таксата при предсрочно погасяване на потребителските кредити около 48% от хората ще си погасят задълженията към банките? Дали наистина би било толкова лесно?

- Първо аз не мисля, че хората, които си връщат предсрочно кредитите, ги е възпирала някаква такса. И второ тази такса има своята икономическа обосновка принципно да бъде събирана. Тя просто ще бъде вземана от клиентите под друга форма. Пак ще се измисли нещо, което да компенсира нестабилността на входящите парични потоци в банките в резултат от предстрочното връщане. Предсрочното връщане на кредити поражда мъртъв ресурс, който банката трябва спешно да се опита да инвестира някъде, за да носи доход, а не винаги е възможно да се реагира незабавно.

Това е една популистка мярка, която изпревари приемането на закона през тази година. Това е работа на парче, без въобще да бъде попитана банковата гилдия какво е мнението й като цяло и какво ще бъде отражението. Беше приет лош текст с редица недомлъвки, с липса на яснота по приложението по вече сключени договори и започнаха различни тълкувания. Това е вредно, създава се излишен шум в системата. Не може да се преработват парчета от отделни текстове без да има цялостна икономическа и правна логика.

Сега има друго предложение, което е безумно и се надяваме да не бъде прието. То гласи, че не трябва да се обявява един кредит за предсрочно изискуем, ако поне шест вноски не са внесени. Това означава, че половин година се влошава икономическото състояние на длъжника, а спрямо банките като кредитор се предприемат рестриктивни мерки, така че те да не могат да съберат задълженията от клиента, което няма логика. Все пак не трябва да се забравя, че банковата система е един от основните механизми, които поддържат икономиката. Ако се ударят банките, реално погледнато се чупи цялата икономическа машина.

- Експерти правят не много оптимистични прогнози относно лихвите по кредитите, както и отпускането им. Например, че кредитната експанзия у нас през последните няколко години няма да се повтори скоро. Как ще коментирате?

- Кредитната експанзия в никакъв случай няма да се върне в предишните си мащаби, и то не само поради кризата. В момента пред мнозинството банки в България не стои въпросът за разширяване на пазарния дял, а за поддържане на стабилно съществуване, тоест да се поддържат нормални икономически показатели за плавно преминаване през кризисната ситуация.

Финансовата система е функция на реалната икономика и няма начин това да не се отрази върху финансовия сектор. Не че ще има фалити, но както пред всички останали икономически субекти, така и пред банките, предстоят тежки времена.

- По-агресивните банки, които за кратък период увеличиха пазарния си дял и наеха много кадри, сега ги съкращават. При вас има ли такива процеси?

- Не. Даже напротив, сега откриваме нови клонове – последно във Враца и в Трявна, в Кърджали също предстои да се открие. Ние не предвиждаме съкращаване на персонал, защото при нас дейността винаги е била оптимизирана. Ние не сме типичната банка, ние сме по-скоро една голяма бутикова банка, която основно функционира благодарение на корпоративните си клиенти, естествено без да пренебрегваме и физическите лица. Така че не виждаме причина да свиваме нито активността си, нито персонала като цяло. Ние работим изключително интензивно с голяма натовареност на персонала. На един служител от банката се падат по 5 000 000 лева управлявани парични средства, което е един интересен коефициент на натовареност на персонала. Ако се направи една скромна сметка по отношение на конкуренцията тук, аз мисля, че ние сме далеч напред пред огромна част от банките по този показател. Ако се намали персонала, ще ни е малко трудно да управляваме целия този паричен ресурс. Всяко едно свиване на персонала води до редица рискове.

- От какво естество?

- Всеки един от тези служители движи определени процеси, работи с конкретни клиенти, в един момент вие се лишавате от човек, който е движел една малка част от механизма. Това са хирургически средства, а за мен до хирургическите средства и човешкото тяло се стига когато говорим за опасност за човешкия живот, т.е. същото е и при банковите институции. Това естествено води до рискове, защото се режат живи части от целия организъм, дотогава работещ по определен начин.

- Ами банките с агресивна кредитна политика- например, които вече не кредитират, тези кредитни експерти, които бяха назначили...

- Те трябва да си събират вземанията от клиентите. Това че вече не се дават кредити, не означава, че те не отговарят за една група клиенти, които са получили до момента кредити. Кредитната дейност не се свежда само до момента на даването на парите.

- Но въпреки това има такава политика.

-Да така е, това означава, че кадровата политика е била неразумна преди това, за да се налага такова освобождаване на персонала след това.

- Тези кризисни процеси биха ли довели до бързо отдръпване и намаляване на доверието от страна на потребителите, защото те са потърпевши на негативни ефекти, които не са приятни нито за фирмите, нито за физическите лица?

- Те за никого не са приятни. Това е въпрос на оцеляване. В общи линии лихвите по кредитите се вдигат, защото до миналата година банките, които масово кредитираха, получаваха един относително евтин ресурс от своите централи. Сега в момента ресурсът е ограничен и съответно цената му се вдига. Оттам съответно е естествено, след като цената на пасива и стопанските разходи се покачват, да се покачи и цената на актива, защото все пак банката е едно икономическо предприятие, което трябва да печели. То предлага финансови услуги, които се оскъпяват, тъй като "суровините" се оскъпяват, то и в едно производствено предприятие е същото.

- И в крайна сметка всички трябва да се приспособят към това положение...

- Така е. В Гърция например всичките проблеми започнаха от вдигането на лихвените проценти по кредитите от страна на банките. Това е нормална политика в една такава обстановка. Аз вече казах, че лихвените проценти, които се предлагаха, бяха много ниски, особено при фирмените кредити. Отдавна се очакваше строителните предприятия да срещнат проблеми, предвид проблемите на пазара на недвижими имоти.

Ние например нямаме такива проблеми, никога не сме се впускали в ипотечно кредитиране, масово финансиране на молове и други подобни сделки, но това означава че една огромна част от кредитния портфейл на редица банки в момента не работи. Няма как да си погасяват задълженията всички тези предприемачески сдружения и строителни фирми. Това е един мъртъв ресурс, който ви стои някъде в мазето и не ви дава нищо. И следва да се вдигне цената на това, което работи, за да се компенсира.

- От тази гледна точка, можем ли да кажем, че повечето банки са „подхлъзнати” от пазара?

  - Не. Не бих казал, просто те си имат своите собственици, които очакват от тях определен пазарен дял, спуснати са им показатели, те не винаги могат да влияят върху плановете, които са им спуснати. Собственикът диктува положението.

Ние сме с български собственик, който вижда по-добре ситуациите на пазара и съответно никога не ни е налагал неразумна политика. Защото нещо, което е приложено като политика в Германия или Франция, не винаги е логично и съответства на спецификата на българският пазар. Просто колегите са били принудени да изпълняват бюджетите си, които са им одобрени от собствениците.

- Тази криза се отразява на много други сектори. Например малките посреднически имотни агенции фалират, строителите също.

- Логично е свиването на покупките на недвижими имоти в тази ситуация. Работещият до момента механизъм (пазарът на недвижими имоти) се е счупил и се очаква от парчетата му да се скалъпи нещо ново, което да проработи отново. Но в общи линии натискът на редица фактори е толкова голям, че не се знае кога ще проработи качествено отново. Това са сериозни инвестиции за всеки човек или търговско дружество. Досега имаше лесно достъпен ресурс – сега вече не е така, т.е. банките са изключително предпазливи вече при отпускането на кредити, защото, например – при физическите лица, не се знае дали човекът, който е получил кредита, утре ще бъде все още на работа и ще е в състояние да погасява заемите си. Затова вече се иска и по-голям процент самоучастие при ипотечните кредити, за да се намалят рисковете и т.н. Това е нормална предпазливост.

снимки Неделчо Хазърбасанов