- Г-н Парамов, Ройтерс съобщи, че Оманският фонд е завел дело срещу България заради КТБ. Как предвиждате да се развие делото ?
- Историята с КТБ ще се отрази тепърва върху бюджета. Да приемем най-лошият вариант, а той е че султанът на Оман Кабус бин Саид ал Бусайди ни осъди. Има указания от него лично да пледират и да направят това искане към държавата ни заради неуважителното отношение на ръководството на БНБ и на кабинета „Орешарски”. Тогава те са посетили страната и са искали на два пъти официална среща с цел да получат уточнение за случващото се с КТБ и евентуално споразумение. Оманският фонд притежаваше 30% от КТБ. Те вече са завели дело срещу България и съм категоричен, че ще го спечелят.
- Защо сте толкова убеден?
- Трябва да знаем и нещо много важно, а то е, че султанът на Оман до този момент се слави като един от най-големите перфекционисти по отношение на своята държава и никога не е губил дело на международната сцена от такъв характер. Ако успеем да не допуснем тази загуба, ще бъдем прецедент в тяхната история.
- Но финансовият министър Владислав Горанов много старателно ни успокоява.
- В случая разсъжденията на финансовия министър Владислав Горанов, че видите ли това не е държавен проблем, не е прецизирано достатъчно добре и адвокатите на България много сериозно трябва да обучат финансовия министър да не прави такива изказвания. България чрез неточните стъпки на БНБ по отношение на КТБ вече е поела ролята на съотговорник. Следващите дела срещу страната ни ще се отразят изключително негативно.
- Как ще изглежда в цифри това?
- Имам предвид, че последващите плащания ще бъдат около 5, 5 -6 мрлд. лв. Ние спорихме с бившия премиер Георги Близнашки в тази посока. Аз твърдя, че сумата ще набъбне до 10 млрд. лв. Още при първото плащане Фондът за гарантиране на влоговете ще не ще, трябваше да тегли заем от 1, 4 млрд лв. за доплащането от 3,7 млрд. лв. и за да успее по-нататък ще му трябват 6 млрд. лева, т. е 3 млрд. евро. Само първият милиард касае отношението с Омансикя фонд. Да не говорим за последствията от банка ВТБ, която по всяка вероятност ще вземе срещу заема БТК. Там ще загубим още 1 млрд. евро. Това ще е с фатални последици за България. С една дума последователните действия, причинени от бившия управител на БНБ Иван Искров и неговата компания тепърва ще се консумират с тежка негативна сила върху всички нас.
- Може пък да ни се размине?
- Не може, защото никой няма да ни направи компромис за подобно нещо. Правните инструменти навън действат така, както се полага. И никой не е в състояние да накара някого да бъде по-благосклонен, по-вежлив, по-благосклонни, по-всеопрощаващ към нас.
- Около скандалите за изборите почти не се коментира проектобюджета за следващата година. Какво показва той на пръв прочит?
- Нещата са взаимно свързани и трябва да се гледат в комплект. Очаква се, че през тази година икономиката на България ще приключи с ръст на БВП от 1,5%-2%. Преизчислението на базата на БВП ще даде точно тази разлика около 2, 5 млрд. лв. отгоре, които са заложени в проектобюджета за следващата година. Тези пари обаче трябва да бъдат планувани не заради друго, а за да се премахне досегашната практика на непредвидените разходи, отделяни за аванс и по структурните програми на ЕС.
- Как се процедираше досега?
- Държавата се гърчеше и от събраните свежи пари веднага отделяше да плати необходимите 5 или 10 на сто по европейските проекти, като старт за започване на работа. Тези пари трябва задължително да бъдат планувани. Пример ви давам- ако догодина искаме да усвоим 6-10 млрд. лв., то по 25% прави 2-2,5 млрд. лв. Така, че в зависимост от това дали отделяме по 10, 15 или 20 % за авансовите вноски за участие в програми, тези пари трябва да бъдат налични, а не да ги взимаме от свежите средства, които са събрани в бюджета по текущо разплащане. Тези 2 млрд. лв. ще дойдат от икономическия ръст и от преизчислението на годишния вариант по БВП.
