„Ние от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ категорично няма да подкрепим този безидеен Проект за Закон за Бюджет 2016 г., както и предложението на актуализация на този за 2015 г.”. Това заяви в декларация от парламентарната трибуна народният представител от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ проф. Румен Гечев. Той добави, че в предстоящите разисквания в комисиите и пленарна зала левицата ще предложи алтернативни политики и решения, които отговарят на българския интерес и се вписват в програмите и политиките на ЕС за устойчиво развитие.
Гечев бе категоричен, че предложеният от Министерство на финансите Проект на Закон за Бюджет 2016г. не отговаря на предизвикателствата пред българската икономика. По думите му предложеният подход за непрекъснато свиване на дела на бюджета в БВП до около 37% е в остро противоречие с провежданите фискални политики на другите страни от ЕС. „През последните четири десетилетия развитите европейски страни поддържат този дял около и над 50% от БВП. Ролята на държавата в разпределителните процеси и стимулирането на икономическото развитие дори се засили в след-кризисния период от 2008-2009г.”, каза още социалистът. Той даде пример с Франция, където за целия период от 1978 до 2014г. средната величина на бюджетното участие в БВП е 52%, а през последните пет години е в границите на 57%.
Румен Гечев попита за каква стабилност на публичните финанси говори правителството, след като се повтарят стъпките на ГЕРБ от първото им правителство да стопяват бързо натрупания фискален резерв и да трупат нови дългове. Той обяви, че в този проект пише черно на бяло, че в края на 2016г. фискалният резерв може да слезе до 4.5 млрд лева. По думите му, ако са верни твърденията на МФ, че сега той възлиза на 11 млрд. лева, то излиза, че само за година този стратегически резерв ще бъде източен до критично и недопустимо ниски нива.
Този проекто-бюджет не предлага никакви политики за решаване на проблемите на България
„Този проекто-бюджет не ни предлага никакви политики, чрез които да се решават задълбочаващите се проблеми на България. По същество се предлагат малко повече трохи за няколко министерства и орязване на и без това оскъдните средства за образование и наука, като се посяга на и без това унизително ниския бюджет на БАН”, категоричен бе социалистът. По думите му българите нямат никакво основание да вярват на заклинанията за финансова консолидация и реформи, след като им се сервира искане за актуализация на Бюджет 2015 г. с почти милиард лева допълнителни разходи. „От началото на тази година министър Горанов и премиерът Борисов ни убеждаваха многократно, че няма предпоставки и няма да има актуализация на бюджета”, припомни проф.Румен Гечев. Той добави, че обществото е било подвеждано през цялата година за някакви чутовни успехи в събирането на данъци, мита и акцизи, за свиване на контрабандата и сивата икономика. „Но действителността се оказва друга. Бюджет 2015 се оказва сбъркан и това ще ни струва нов милиарден разход до края на годината и то заради провалени административни реформи”, категоричен бе народният представител.
Пълен текст на декларацията:
Декларация
Проект – Закон за Бюджета 2016г.
Предложеният от Министерство на финансите Проект на Закон за Бюджет 2016г. не отговаря на сериозните предизвикателства пред българската икономика. Предложеният подход за непрекъснато свиване на дела на бюджета в Брутния вътрешен продукт до около 37% е в остро противоречие с провежданите фискални политики на другите страни от ЕС. През последните четири десетилетия развитите европейски страни поддържат този дял около и над 50% от БВП. Ролята на държавата в разпределителните процеси и стимулирането на икономическото развитие дори се засили в след-кризисния период от 2008-2009г. Във Франция, например, за целия период от 1978 до 2014г. средната величина на бюджетното участие в БВП е 52%, а през последните пет години е в границите на 57%.
Държавните финанси играят нарастваща роля за стимулиране и регулиране на пазарната икономика. Без решаващата държавна намеса, нямаше да бъдат преодолени тежките икономически проблеми на световната икономика. При сегашното равнище на българският БВП от около 85 млрд. лева, десет процентната разлика в делът на бюджета спрямо европейските стандарти означава, че нашата държава се лишава от годишен финансов ресурс от порядъка на 9-10 млрд лева. Такъв ресурс би изиграл съществена роля за стимулиране на публично-частното партньорство, а с това и на икономическия растеж, намаляване на безработицата и подобряване на жизненото равнище на хората и ще преодолее проблемите със задълбочаващата се социална поляризация. Явно сегашните управляващи още не са разбрали, че неолибералните и крайно консервативни модели за развитие претърпяха пълен крах и, че бъдещето на пазарната икономика, е в публично-частното партньорство.
Проектобюджета поставя стабилността на публичните финанси на първо място, но като самоцел вместо икономическото развитие на република България. Поддържането на бюджетния дефицит и на държавния дълг в рамките на изискванията на критериите от Маастрихт е задължение на всяко правителство. Но въпросът е, дали стабилността на публичните финанси ще бъде резултат от икономическо развитие или ще бъде за сметка на такова развитие. Ето това е дълбоката разлика между декларираните принципи в този Проекто-Бюджет и нашата позиция на „БСП-лява България”, която разглежда финансовата стабилност като важно условие, а не като самоцел на бюджетирането. Не може, когато ЕС поставя въпроса за хармонизирането на фискалните политики на страните-членки, като задължителна стъпка към укрепването и на европейската валутна система, управляващата коалиция да ни предлага движение в обратна посока.
За каква стабилност на публичните финанси говори правителството, след като се повтарят стъпките на ГЕРБ от първото му правителство да стопява бързо натрупания фискален резерв и да трупа нови дългове. В този проект пише черно на бяло, че в края на 2016г. фискалния резерв може да слезе до 4.5 млрд лева. Ако са верни твърденията на МФ, че сега той възлиза на 11 млрд. лева, то излиза че само за година този стратегически резерв ще бъде източен до критично и недопустимо ниски нива. Не се дава отговор на въпроса, какво ще е съдбата на резерва през 2017-18г..
С този проектобюджет, управляващите очевадно ни вкарват в изключително опасна дългова спирала водеща ни към гръцки сценарий. Тук е заложено, че в следващите три години държавния дълг на Република България ще бъде удвоен и ще достигне до почти 30% от БВП или около 15 млрд евро. Това е все още половината от ограничението на Маастрихският критерии, но така се започна навремето в Гърция, Португалия и Ирландия и знаем с какво завърши. Само за 2016 правителството на г-н Борисов е заложило тегленето на нов колосален дълг от 5.3 млрд лева. Това е първата голяма стъпка от усвояването на зашеметяващия общ държавен заем от 16 млрд. лева за следващите три години. Той ще легне върху плещите на няколко поколения българи. Това дава отговор на въпроса защо управляващите криеха проекто-бюджета за след изборите, за да избягат от въпросите на данъкоплатците, как така и за какво ще бъдат похарчени тези колосални суми.
Едновременно свиване на бюджетните приходи и разходи като дял от БВП, съчетани с тук изведените вече тенденции до есента на 2015г. за съкращаване почти 10% на фирменото кредитиране, спада в потребителското търсене и вялите вътрешни и чужди инвестиции вещаят твърде символичен растеж от около 2%. Предложеното от вносителите „затягане на коланите“ и дългово заробване не води до намаляване на разликите със средните икономически показатели на ЕС.
Запазват се по същество непокътната система на плосък данък, управляващите заявяват, че ще се засилва данъчната, а с това и дълговата тежест върху най-бедните и преобладаващата част от средната класа. И тук тяхната последователност е в обратна посока на добрите европейски и световни практики. Една от първите анти-кризисни мерки във всички развити и страни бе увеличаването на данъчната тежест върху най-богата част от обществото, като пределния данък върху доходите на физически лица бе повишен дори в традиционно либерални икономики като тези на САЩ и Великобритания до нива от 50%.
Този проекто-бюджет не ни предлага никакви политики, чрез които да се решават задълбочаващите се проблеми на България. По същество се предлагат малко повече трохи за няколко министерства и орязване на и без това оскъдните средства за образование и наука, като се посяга на и без това унизително ниския бюджет на БАН. Нямаме никакво основание да вярваме на заклинанията за финансова консолидация и реформи, след като ни се сервира искане за актуализация на Бюджет 2015 г. с почти милиард лева допълнителни разходи. От началото на тази година министър Горанов и премиера Борисов ни убеждаваха многократно, че няма предпоставки и няма да има актуализация на бюджета. Обществото беше подвеждано през цялата година за някакви чутовни успехи в събирането на данъци, мита и акцизи, за свиване на контрабандата и сивата икономика. Но действителността се оказва друга. Бюджет 2015 се оказва сбъркан и това ще ни струва нов милиарден разход до края на годината и то заради провалени административни реформи. Затова, че политическите управления и цялото правителство не съумяха да изпълнят или по-точно не пожелаха да изпълнят тези реформи ще плащаме всички ние. Така както е прав финансовия министър с аргумента си, че заетите в МВР и МО не носят вина за провала на управниците си и заслужават да получат заплати през ноември и декември, по същата логика и ние данъкоплатците не сме съгласни да теглим нови заеми и да плащаме за некадърността и безволието на управляващата коалиция.
Ние от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ категорично няма да подкрепим този безидеен Проект за Закон за Бюджет 2016 г., както и предложението на актуализация на този за 2015 г. В предстоящите разисквания в комисиите и пленарна зала БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ ще предложи алтернативни политики и решения, които отговарят на българския интерес и се вписват в програмите и политиките на ЕС за устойчиво развитие.
