Европарламентът гласува серия от санкции за работодателите на незаконни имигранти, които по данни от Брюксел в момента наброяват между 4,5 и 8 млн. души, работещи в строителството, земеделието и хотелиерството.
Директивата за санкции предвижда установяването на минимални наказания на европейско ниво за работодателите на нелегални имигранти, които включват глоби, плащане със задна дата на заплати според законните условия за работа, както и лишаване от право на участие в търгове за обществени поръчки и получаване на помощи (независимо дали са национални или европейски), които могат да бъдат с продължителност до пет години. Проектодирективата предвижда наказателни мерки срещу работодателите в случай на рецидив, както и в случаите, когато голям брой незаконно пребиваващи лица са назначени на работа, когато има експлоатация, когато назначеното лице е жертва на трафик на хора и работодателят е знаел за това или ако въпросното лице е непълнолетно. Работодател, който е в положение на нарушение, трябва също така да върне помощите (европейски или национални), които е получил през предходната година и трябва да заплати глоба, която се увеличава пропорционално на броя на наетите нелегални имигранти. Междувременно той трябва да заплати и сума, равна на размера на данъците и осигуровките, които е щял да заплати, ако имигрантът е бил назначен законно, както и - ако е необходимо - да покрие разходите за връщане на имигранта в неговата страна.
Що се касае до работния период, по презумпция ще бъде прието, че той е бил най-малко три месеца, ако работодателят или работникът не представят други доказателства. Депутатите изискаха необходимите процедури за получаване на неполучените заплати от страна на работника да бъдат автоматични, т.е. без да се налага той да предприема каквото и да е било действие. По искане на членовете на ЕП държавите-членки трябва да предвидят по-малки финансови санкции за лицата, използващи услугите на нелегални имигранти за домашни помощници, при условие, че няма случаи на експлоатация. Европейският парламент изисква също така държавите-членки да създадат механизми, позволяващи на нелегалните имигранти да подават оплаквания. По този начин трети страни, определени от държавите-членки (асоциации или синдикати), могат да посочат работодател, нарушил разпоредбите, без да рискуват вследствие на това да бъдат подведени под наказателна отговорност за подпомагане на незаконно пребиваващи лица. Нелегалните имигранти могат да получат временно разрешително за престой, ако сътрудничат в хода на наказателната процедура срещу техния работодател. Ако престъпилият закона работодател е подизпълнител, директният възложител на поръчката също ще бъде считан за отговорен. Неговата отговорност ще бъде пълна, ако се докаже, че е бил в течение относно незаконните действия на своя подизпълнител. Депутатите поискаха също така да се предвиди възможност за публикуване на списък на работодателите, нарушили директивата.
Държавите-членки трябва да осъществяват ефикасни и достатъчни на брой проверки за контрол върху наемането на лица от трети страни, които пребивават незаконно. Те трябва да изискват също така от работодателите да проверяват дали техните работници, които са граждани на трети страни, имат валиден документ за престой и да информират националните власти за наемането на нови такива работници.