Ако не сте спечелили на изборите - не се притеснявайте. Ще спечелите в някоя лотария. Това поне ви гарантират рекламите. Реалността е, че шансът ви клони към нулата, но надежда винаги има. Да ви отидат паричките на вятъра е няколко милиона пъти по-вероятно, отколкото, че ще станете милионер, но изкушението е голямо.
Милионери стават създателите на хазартните игри, а техните "пациенти" винаги са на загуба. Твърдението е на Бил Померо, световен специалист по финансово планиране. Хората, които са спечелили големи награди и пари си мислят, че ще благоденстват до край на живота си. Реалността показва точно обратното - отиват в гроба бедни и забравени. Победителите в лотарии допускат една основна грешка: вярват искрено, че знаят какво да правят оттук нататък. Инвестират в нереални проекти, опитват да реализират наивни идеи или се свързват с хора, нямащи представа от бизнес", казва Померо.
Шансовете да спечели от лотария прилична сума има всеки. Но те са нищожни. Математическите изчисления в тази посока са силно обезкуражаващи. Шансовете да си дадете парите на вятъра са много, много по-големи от тези да спечелите. Така е било винаги, още от 1466 година, когато вдовицата на художника Ван Дайк организирала в Брюж лотария по повод 25-годишнината от смъртта му. Приходите отишли за бедните. От тази дата тръгва популярността на лотариите в Европа.
Монарсите наричали лотарийните игри "еднокраен данък за лично ползване". Той е такъв и до днес, само че отива в джобовете на хора зад кулисите на хазартния бизнес. Не, няма далавера. Има елементарна схема: масирана рекламна кампания, големи обещания и няколко милиона наивници. През 2014 г. общо от лотарии са спечелени 576 мрд долара. Какъв е българският дял - държавна тайна.
Ден след ден хиляди българи вадят от джоба омачкани левчета и плащат "еднократния данък". Напълно доброволно. Дори се редят на опашки. От чакането в данъчното пискат, но за шарените билетчета чакат безропотно.
Думата хазарт е от арабски произход и освен късмет означава още риск и опасност. Такова е и съдържанието на англейския термин. Залагаш нещо, за да получиш много по-голяма печалба. С какво си я заслужил? С какво си допринесъл за нея, освен, че си платил билета или талона? Въобще кой малоумник вярва, че тези, които организират хазатните игри го правят, за да помогнат на хората? По-глупава мисъл едва ли е възможна. Те просто въртят бизнес за милиони. А за да получат разрешение, плащат по веригата шеметни суми. Инвестициите се компенсират пребогато от хорската глупост и наивност.
Всяка година в Европа се появяват около 1000 нови игри на късмета. 77% от тях в страните от бившия Източен блок. Продължителността им на живот е между 10 - 22 месеца. Повечето отпадат сами, без видими причини. Просто шзпълняват своята цел - спечелване на максимум печалба за минимум време. След това биват спирани. В над 80 на сто от случаите собствениците на проектите са офшорни фирми. В Във Великобритания държавната лотария подпомага филмовото производство. В САЩ и Франция строят с печалбите болници. В много други страни част от печалбите отиват за лаготворителност и стипендии, което се обявява публично. Тук такова нещо няма. Сякаш девизът е: Гепи милионите и бягай! Разбира се основната отговорност за информационното затъмнение е на Министерство на финансите. И то едва ли е случайно. Къде е Държавната комисия по хазарта? Къде са финансовите контролни органи? Защо се пази в тайна какви са приходите и разходите от тази дейност? Къде отиват тези пари, какви данъци се плащат върху тях? Статистиката по света достъпна по всяко време. Кой тук стои зад скреч лотариите. Кой печата талоните и в какви количества? Кой ги е регистрирал, кой е подписал лиценза? Кой извършва контрола? Какви са правата на участниците? Кой ги защитава? Кой разрешава разиграването на живо по телевизии?
Настояването да се отговори на тези въпроси не е дребнавост. Това е правото на гражданите да бъда информирани. Институциите от своя страна са длъжни да осигурят прозрачност. Иначе остава съмнението за нещо скрито и нередно.
Не е ясно дори дали някои от фирмите, занимаващи се с хазартни игри у нас членува в Световната асоциация на лотариите (WLA) - глобално професионално обединение на страни и фирми от игралния и хазартния бизнес. Държавната лотария и ТОТО-то може би, но останалите частни разклонения - едва ли.
Все по-упорити стават слуховете, че показваните ухилени печеливши по телевизиите са хора, на които е платено да се снимат в рекламните клипове. Фъфлиш 20 секунди и прибираш хилядарка. В Клондайк е било сто, не - хиляда пъти по-трудно: трябвало е със собствените си ръце, воля и умения да докопаш златото под ледове и скали, при минус 40 градуса. При това в компанията на хиляди като теб. Но там играта е била честна. Който пръв забие колчетата на даден участък, става негов собственик. Оттам насетне мястото е неприкосновено. Цялата държава е отстоявала това право.
Съмненията за нагласеност идват най-вече от огромния брой печеливши, които ни показват през час. Истински водопад. Целта, вероятно, е да не запомним лицата и имената. Дай боже да са реални хора, но пък сметката показва, че ако се печели наистина с такива темпове, то всички българи след 10-12 години ще са милионери. Такова нарастване на доходите не са обещавали дори политиците... И за какво са ни тогава ЕС, европрограми, правителство, работни места, учене и следване, парламент, бюджет, протести и пр.? Купуваме талончета и чакаме да ни дойде редът за милиона.
И накрая една тайна. Има начин да спечелите гарантирано джакпота. Станете политик. Може и министър или кмет. Повече от Господ са, да знаете.
А докато си уредите място на Олимп - купувайте талончета...
Делян Лотарингов
