Какъв е тазгодишният грип, как ще протича и с какви химиотерапевтици да го избегнем от момента на обявяване на грипната епидемия, съветва читателите на Frognews.bg известният вирусолог.
Проф. Ангел Гълъбов е един от водещите български вирусолози и директор на Института по микробиология към БАН. В навечерието на поредната грипна епидемия разговаряме за щамовете, за симптомите и лечението на грипа, както и за някои от най–разпространените митове, свързани с противогрипните ваксини, ефекта на антибиотиците и профилактиката.
интервю на Ана Кочева
– Достигна ли грипът до България или все още сме в периферията му, проф. Гълъбов?
– Все още не, което до голяма степен се дължи и на факта, че досега времето у нас беше благоприятно. Неблагоприятни при грип са резките промени, които все още не са толкова чести.
– А какъв е вирусът тази година?
– Той е един австралийски щам, нарича се „Бризбейн”– H3N2. Дава рехави епидемични взривове, т.е. не е с висока степен на обхващане, а и много хора имат имунитет от този вирус поради неговия предшественик „Уисконсин” от преди 2–3 години. Лошото при него обаче е, че процентът на пневмониите е по–висок. Те са едно от основните му усложнения.
– Привърженик ли сте на противогрипните ваксини?
– Абсолютно. Всякакви мнения против тях са ненаучни и се дължат на шарлатания. Имаше един човек от Варна, който разпространяваше „космически твърдения” против ваксините, както и един мой съименник, някакъв Гълъбов, които, според мен, не заслужават да носят званието лекар. Това са приказки на хора неуки.
– Но моментът за поставянето на противогрипните ваксини вече е изтърван.
– Да, времето вече не стига да се изработи имунитет. Но трябва да се знае, че в повечето западни страни с тези ваксини се обхваща около 30–40 % от населението, докато у нас този процент е едва 4. Е, там хората не са луди, че се ваксинират, ние се правим на по–умни, като избягваме да го правим.
– А има ли някаква друга профилактика, която човек би могъл да прилага, ако е закъснял с ваксината?
– Да, разбира се. Когато се обяви навлизането на вируса масивно, се прилага химиопрофилактика с вещества, които атакуват вируса и фактически пречат на размножението му. Инкубационният период е този, в който вирусът се разпространява в организма, но няма болестни прояви. При грипа той е около 1–2 дни. В този момент, ако се атакува с тези вещества (те са общо 3–4 познати), ще се попречи на вируса да се намножи и заболяване или няма да има, или то ще протече много леко. Тъкмо това е химиопрофилактиката. А ако вече има заболяване, то трябва да се лекува с химиопрепарат, който се нарича химиотерапевтик, по един определен курс на високи дози, веднага след първите симптоми на грипа. Важно е да се знае, че през първите два дни няма никакви прояви на засягане на дихателната система. Грипът започва с разтрисане, мускулни болки, силно главоболие, а след 2–3 дни се появява кашлица и хрема и в това е разликата му от другите дихателни инфекции. В тези дни, в които може да се фиксира началото (с въпросното разтрисане) , трябва да започне лечението с химиотерапевтиците. Те са два типа – единият е Ремантадинът, а другият е Тамифлу. Вземат се по една таблетка дневно. Това е необходимо или когато вече има болен вкъщи, или колегата от работата е заболял, или когато човек е решил да се предпазва, защото се движи с градския транспорт и посещава многолюдни заведения. Тамифлу може да се приема след 1–годишна възраст, Ремантадин – след 7.
– Т.е. антибиотикът не е начин на лечение?
– Антибиотиците не влияят на вирусите. Те нямат никакъв ефект върху вирусите. Предписването им е приумица на джипитата. Джипитата знаят твърде малко за вирусите и предписвайки антибиотици, го правят или нарочно, за да печелят от фирмите, които продават тези лекарства, или от незнание. Антибиотик трябва да се включи, ако на третия ден се окаже, че има данни за инфекция, която се чува, или, не дай боже, пневмония – вирусобактериална. Това един опитен лекар може да го познае. Да не говорим, че антибиотиците много бързо развиват и резистентност. Така че в случай на грип антибиотиците са противопоказни, а някои от тях дори леко потискат и имунната система. Трябва да се приемат имуностимулатори, доказали ефект, и в това отношение един от добрите е Есберитокс N. Това са едни сладки таблетки, които се дъвчат от възрастните 3 Х 3, а за децата има други дозировки. Те засилват тези клетки, които участват в защитата и оздравяването от грип. Те са компоненти на терапията на грипа.
– Кои вътрешни органи най–лошо може да удари грипът?
– Грипният вирус се размножава само в белите дробове и там може да се добави вече и бактериална инфекция. Собствените бактерии в дихателния тракт се активират. Но грипният вирус отделя във взаимодействието с имунната система едни вещества, които реално отравят организма. Това се нарича оксидативен стрес. Става дума за радикали, увреждащи обвивките на съдовете, които предизвикват големи неприятности, те могат да дадат отражения в сърцето, мозъка, средното ухо, жлезите с вътрешна секреция, може в стомаха да се получат язвички. За тази цел трябва да се прилагат антиоксиданти, каквито са Витамин С в големи дози, В до 1000 мг и Е – 100 мг след пубертета. Те не са профилактични при грипа, а трябва да се включат в комплексното му лечение още от първия час. А антибиотикът, повтарям, е чак петият компонент при необходимост. Така че - имуностимулатори и по една таблетка химиотерапевтик при обявяване на грипната епидемия!
– А какво ще кажете за чесъна и алкохола, за които се говори, че също били своеобразни средства за профилактика?
– Нищо против чесъна, въпреки че чудодейните му свойства са малко надценени. А за алкохола – разширяването на съдовете, до което води алкохолът, само усилва факторът охлаждане. Човек, като си е пийнал, всъщност може да настине, защото собствената система за регулация на топлообмена в организма не може действа, а това пък води до активиране на някои вируси. Става дума за други вируси, не грипни, но има вируси на хремата и тем подобни, които също са в голямо количество. Така че митовете трябва да се развенчават, особено, когато става дума за здравето.
