Банковият надзор не е достатъчно ефективен за поддържане на стабилността на банковата система и за защита на интересите на вложителите поради невъзможността му своевременно да установи проблемите в кредитните институции, както и да предприеме адекватни мерки за тяхното предотвратяване. Това се казва в одитния доклад на Сметната палата за периода 1 януари 2012 – 31.12.2014 г.
Почти всички правомощия, компетентности и отговорности по банков надзор са концентрирани в подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“. Управителният съвет и управителят на БНБ не са ангажирани с надзорния процес, поради което има риск надзорната дейност да не е ефективна, се посочва в доклада. Ето какво още се казва в документа на Сметната палата:
Планиране на надзорната дейност
Процесът по избор на банките, планирани за инспекции, не е документиран. Няма мотиви при определяне и на обхвата на инспекциите (пълни или тематични), респективно кои рискови дейности на съответната банка са изключени от проверката и защо. В резултат се дава възможност за субективно планиране на тематични инспекции с ограничен обхват, без да се покриват адекватно съществуващи рискове пред банките и банковата система, и така някои банки да не бъдат обект на проверки за дълго време.
Административен капацитет за банков надзор
Установени са съществени проблеми с административния капацитет на надзорната дейност. Породени са рискове да не бъдат установени грешки и отклонения в банките и се застрашава качественото осъществяване на дистанционния надзор и инспекциите на място.
Делът на кредитните институции, в които през одитирания период е извършена инспекция на място, е намалял значително, като от 68 на сто през 2012 г. стига до 43 на сто през 2014 г.
Наблюдава се и тенденция за увеличаване на дела на тематичните, за сметка на пълните инспекции на банките, с произтичащите рискове за качественото изпълнение на възложените функции и отговорности.
Проверка на банковите отчети и информационно обезпечаване на надзора
Не е извършвана проверка по същество за верността на данните в отчетите, подавани от кредитните институции за целите на дистанционния надзор. Това създава предпоставки банки, подали неверни данни, да получат и некоректни рейтинги.
Верификацията на отчетните данни се извършва автоматизирано. В процеса на одита е установено, че от тези автоматични проверки са изключени отчетите на две кредитни институции, без обективно основание, ред и процедура. По този начин двете банки са изключени от автоматичните контроли, задължителни за проверка на отчетите на всички кредитни институции.
Управление на риска от конфликт на интереси и измамни практики
В управление „Банков надзор“ липсва изградена система за управление на рисковете от нередности и измами. Няма механизъм за проверка на декларациите по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Това поражда реални рискове служители на БНБ да осъществяват банков надзор на институции, с които имат договорни взаимоотношения.
Дистанционен надзор - механизъм за ранно предупреждение
Ключов фактор за осъществяването на ефективен банков надзор и обективна оценка на рисковия профил на кредитните институции е дистанционния надзор, чрез който се присъжда рейтинг CAEL. Като механизъм за ранно предупреждение той не е постигнал основната си цел за навременна реакция при негативни тенденции и проблеми, и за предприемане на съответни коригиращи действия. Въпреки констатираните негативни тенденции и индикации за проблеми при дистанционния надзор в определени банки, не са инициирани инспекции на място и не са предприети съответни надзорни мерки.
Няма увереност, че поставеният рейтинг CAEL отразява реалното състояние на проверените кредитни институции. Резултатите от дистанционния надзор в две от кредитните институции показват влошаване на показателите спрямо предходния отчетен период и спрямо банковата система като цяло, но това не води до промяна на рейтингите на елементите на СAEL, което е индикация за недостатъчна ефективност на дистанционния надзор и за предоставяне на погрешна информация за състоянието на банковата система.
Инспекции на място
Ефективността на банковия надзор зависи до голяма степен от адекватността и обхвата на инспекциите на място. През периода 2012-2014 г. са извършени общо 27 пълни инспекции, като се наблюдава тенденция на намаляване.
Обезпокояващ е фактът, че четири от кредитните институции не са били обект на пълна инспекция през тригодишния одитиран период, девет от кредитните институции не са били обект на пълна инспекция в рамките на две последователни години, като в шест са извършвани само тематични или специализирани проверки.
След проверка за проследяване на паричните потоци на една от банките, инспекторите установяват, че подчинен срочен дълг се финансира от самата нея, в ущърб на интересите на вложителите й. В последствие Управителният съвет на БНБ е отменил дадено преди повече от половин година разрешение, нарушаващо правото на ЕС, за включване в капитала от втори ред на средствата по договор за подчинен срочен дълг.
Системата за прилагане и контрол върху изпълнението на надзорните мерки, препоръките и санкции е неефективна, защото не са прилагани глоби и санкции по Закона за кредитните институции, въпреки основания за това, което на практика ограничава въздействието на БНБ; няма процедура за контрол върху изпълнението на надзорните мерки и препоръките.
Тримесечни доклади за състоянието на банковата система
Тримесечните доклади, отразяващи състоянието на банковата система, не са разглеждани своевременно от членовете на Управителния съвет и са приемани само „за информация“. Индивидуални доклади от надзорните инспекции въобще не се внасят в Управителния съвет. В резултат на това не са предприемани адекватни последващи действия за осигуряване на стабилност на банковата система и защита интересите на вложителите.
В тримесечния доклад за състоянието на банковата система за първото тримесечие на 2014 г., предоставен на Управителния съвет на БНБ, изрично е посочено значително нарастване на кредитите за съответното тримесечие за две от кредитните институции, но липсва реакция от Управителния съвет на БНБ и от управление „Банков надзор“, не са предприети съответни надзорни действия. Рейтингът CAEL за тези кредитни институции не е променен и се запазва на нивото на предходните добри оценки, въпреки индикации за проблеми.
Специален надзор при неплатежоспособност
Една от кредитните институции, инспекциите на която са включени в извадката, е поставена под специален надзор с решение на Управителния съвет на БНБ. Надзорната мярка е приложена не в резултат на дистанционния надзор и/или инспекция на място, а едва след постъпили в БНБ писма от изпълнителните директори на кредитната институция, с които БНБ е уведомена за проблеми с ликвидността и преустановяване на разплащанията. Следва да се има предвид, че на Управителния съвет на БНБ е предоставена информация за индикация за проблеми в посочената банка в тримесечния доклад за състоянието на банковата система за първото тримесечие на 2014 г. Независимо от това и двата рейтинга – CAEL и CAMELOS, дават добри оценки на банката, което е белег за недобра ефективност на банковия надзор.
През месеца, предхождащ налагането на надзорната мярка, от банката са отпуснати кредити в значителни размери. Навременната реакция на органите на БНБ би могла да осигури в по-голяма степен защитата на интересите на вложителите.
С решението на Управителния съвет на БНБ на банката са назначени двама квестори без да са създадени гаранции за прозрачност при назначаването и отчитането им. Едното от лицата, предложено и назначено за квестор, е служител на управление „Банков надзор“ и ръководител на екипа, който е осъществявал надзор върху кредитната институция, но в последствие с решение на УС на БНБ е извършена смяна.
Вътрешен одит на БНБ
Ръководителят на вътрешния одит съвместява функции по идентифицирането, оценяването и управлението на оперативните рискове в БНБ, а в същото време е отговорен и за последваща оценъчна дейност на ефективността на контролите при управление на оперативния риск, което е в противоречие с Международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит.
Вътрешният одит на БНБ не е правил одит на „Банковия надзор през одитирания период. Причина за това е, че дейността на управление „Банков надзор“ е оценена като нискорискова. За сравнение - дейности и звена като „Секретариат на УС“, „Протокол и връзки с обществеността, преводачески услуги, транспорт“, „Социална политика на БНБ“ са определени като по-рискови от нея. Едва в края на 2014 г. такъв одит е извършен и установява сериозни пропуски в дейността по надзорно наблюдение на кредитните институции.
Сметната палата е дала 13 препоръки на Управителния съвет на БНБ за подобряване на надзорната дейност и повишаване на нейната ефективност със срок за изпълнението им една година.
