Обичам Борис Пастернат. Той ме научи на всичко, четях още като бях много млад. Имам духовен контакт с този гениален човек. Думите са на гения на филмите с много кръв, насилие и ирония. Когато посещава Русия през 2004 г. неподражаемият сценарист, режисьор и актьор отива първо на гроба на своя любим автор в Переделкино, за да отдаде почит.
Там той престоява повече от половин час, като изпада почти в състояние на медитация. Не крие и сълзите си. "Пастернак е написал нечовешки стихове, книгите му са вълшебни", казва Тарантино и допълва емоционално: Когато говорим за Русия, ще трябва да спомена и нещо друго. Харесвам водка и сельодка, не отказвам и малко хайвер. Това съчетание със сигурност привлича музите".
Тарантино не крие почитанията си и към руската кухня. "Обичам всичко, което има ярко излъчване, незабравим вкус, притежава нещо силно, характерно. В този смисъл руската кухня е силно впечатляваща".
Пирове
Борис Пастерак
Аз пия горестта на туберози, пия
небето есенно, измамната ти страст.
Скръбта на нощи и кръчмарска олелия,
на строфи стенещи тъгата пия аз.
Изчадия с талант — в ръцете с пълни чаши.
Зарад парчето хляб не влизаме в борби.
Тревожи нощен вой наздравиците наши,
които и не ще се сбъднат може би.
Наследственост и смърт все с нас ще се наместят.
А призори пламти високият листак
и — мишка — рови из долапа анапестът,
и Пепеляшка се облича в дрипи пак.
Целувка детска е стихът, невинна ласка,
пометен — подът, ни трошица в този дом.
И Пепеляшка в дни охолни е в каляска,
а щом е без петак — то може и пешком.
1913–1928
