В своя есенен доклад Европейската комисия прогнозира по-слаб икономически растеж и по-висок бюджетен дефицит за България през следващата година спрямо параметрите, заложените в проектобюджета на нашата страна за 2016 година.
Според ЕК растежът на българската икономика ще се забави през следващата година до 1,5% след повишение с 1,7% през настоящата година, преди да се ускори до 2% през 2017 година. Прогнозата на комисията е доста по-песимистична, отколкото заложения от министерството на финансите в проектобюджета за 2016 година растеж на БВП с 2,1%, както и под актуалната средносрочна прогноза на министерството за ускоряване на растежа в нашата страна до 2,5% през 2017 година, съобщи БНР.
В същото време Европейската комисия очаква и по-голям от прогнозите на българското министерство на финансите бюджетен дефицит за следващата година. Според ЕК бюджетният баланс на нашата страна ще бъде на дефицит от 2,7% от БВП през 2016 година при заложен от финансовото министерство в проектобюджа за следващата година дефицит в размер на 2 процентни пункта. За 2017 година ЕК очаква запазване на бюджетния дефицит на България в размер на 2,7% от БВП спрямо средносрочна прогноза на министерството на финансите за свиване на дефицита до 1,4% от БВП.
ЕК очаква България да се върне по пътя на инфлация през следващата година, прогнозирайки повишение на потребителските цени с 0,7% след техен спад с 0,8% през настоящата година и леко ускоряване на инфлацията през 2017 година до 1,1 процентни пункта.
Относно безработицата в нашата страна, Европейската комисия прогнозира понижение на нейното ниво през 2016 година до 9,4% от 10,1% през тази година и до 8,8% през 2017 година.
Комисията отбеляза, че растежът на БВП на България от 1,7% през настоящата година ще се дължи главно на износа и на падащите петролни цени, преди икономическата експанзия да се забави до 1,5% през 2016 година, тъй като факторите в подкрепа на растеж и по-специално усвояването на европейските фондове, ще загубят своята сила.
ЕК посочи, че след солидния растеж на БВП на нашата страна на тримесечна база с 0,6% през първото и с 0,5% през второто тримесечие, дължащ се главно на значително повишение на нетния експорт, икономическият растеж се очаква да бъде по-сдържан през втората половина на настоящата година. Повишението на БВП за цялата настояща година с 1,7% ще бъде подкрепено от износа и от публичните инвестиции, докато частното потребление се очаква да бъде по-сдържано. За 2015 година ЕК прогнозира повишение на частното потребление в нашата страна с 0,7% преди негово умерено засилване до 1,4% през 2016 и до 1,7% през 2017 година.
В същото време комисията очаква отслабване на публичните инвестиции през 2016 година с оглед на забавяне на осъществяването на проекти, които са съфинансирани от Европейския съюз.
ЕК отбелязва, че рисковете пред перспективите за икономическия растеж в България изглежда балансирани. От позитивна гледна точка, по-силният износ и подобряващата се трудова заетост може да подхранят инвестициите и да спомогнат за по-силен от очакваното растеж на частното потребление. Ниските лихви и петролни цени също могат да предоставят по-силна от очакваното подкрепа в някои от секторите на българската икономика. Въпреки че нетният експорт се очаква да даде позитивен принос за реалния производствен растеж в средносрочен план, нарасналата геополитическа несигурност и забавеният растеж на основни търговски партньори на страната биха представлявали низходящ риск за прогнозите за икономическия растеж на България, с оглед високата степен на отвореност на българската икономика, посочва Европейската комисия.
Комисията прогнозира подобрение на публичните финанси в България в средносрочен план. След бюджетен дефицит от цели 5,8% от БВП през 2014 година, ЕК очаква свиване на дефицита до 2,8% през настоящата година благодарение на по-добри косвени данъчни приходи след предприети мерки за подобряване на събираемостта на данъците. Гледайки напред, ЕК обаче предполага само слабо свиване на бюджетния дефицит до 2,7% през 2016-а и запазване на същото ниво през 2017 година. Комисията отбелязва, че публичните инвестиции за проекти ще се понижат от техния пик през настоящата година поради очаквано забавяне при осъществяването на проекти с европейска средства в началото на новия програмен период.
С оглед на прогнозирания все още значим бюджетен дефицит за тази и за следващите две години, ЕК очаква повишение на публичния дълг на България от 27% от БВП през 2014 година до 33,6% от БВП през 2017 година.
