Обичам всички, които са преминали през "the Artrery school", всеки е дал нещо от себе и всеки е взел от там, казва за Фрогнюз фронтменът на „Артерия” и "The Pomorians", който е рожденник.
- Янко Бръснаря на 40 години. Стига бе! На мен ми звучи някак невероятно, а ти как го усещаш. Не, че човек изведнъж се събужда различен на 40, но все пак графиката е леко стряскаща…
- Изглежда много време, но то лети и това не е клише. Аз на 12 години открих музиката. Не се пъча с това, факт е. Открих още и китарата, и поезията... и от тогава нищо не се е променило. Единствено натрупаният опит ме прави малко по-мъдър в определени ситуации, но все още пазя онова дете от тогавашните години.
- Обикновено е прието от декада на декада да се правят равносметки. Не, че е задължително, но така и така си говорим, затова кажи – какво е онова, което много си искал да свършиш дотук, а не си успял?
- Аз съм "човек на живота". Постигнах всичко, което съм си поставял за цел, без някои дребни неща, но вярвам, че за тях имам още време.
- А кой е най-големият ти успех, независимо дали професионален или житейски? По твоя собствена преценка.
- Успехът е субективно понятие. За някого той може да се изразява в многобройните ми участия на една сцена със световно-известни групи, но за мен той се крие най-вече в това, което сме оставили и с което сме променили някого или нещо, и то точно с музиката си. Пък и дано това да е само началото.
- Как ще отбележиш кръглата годишнина – купон, албум, концерт, стари приятели или всичко накуп?
- Много хора казват, че 40 не се празнува, но аз ще празнувам както винаги до сега. Живот и здраве и още 40 години секс и рокендрол! От мен наздраве!
- Като казах „стари приятели”, останахте ли си такива с другите от „Артерия”, от "The Pomorians". Питам, щото „вечната дружба” май не е най-силната страна на музикантските среди.
- Абсолютно си права. Музикантите са сто процента егоцентрици и си мислят че света се върти единствено около тях. Но със Хуби и Чико от Артерия проблемът е дистанцията. Те си останаха в Амстердам, а аз съм в България. Дистанцията има лошия навик да се шегува с желанието на хората да направят нещо заедно. Аз обичам всички хора, които са преминали през "the Artrery school", всеки е дал нещо от себе и всеки е взел от там. Това не е група, това е институция приятелска любов като sky is the limit.
- Имаш ли се за космополитен човек? Ти си живял и свирил къде ли не по света, а в същото време си роден и отраснал в сравнително малко градче.
- Чувствам себе си като гражданин на света, не е толкова важно откъде идваш, важно е как се държиш по пътя и докъде стигаш в крайна сметка. Аз имам още да пътувам.
- Ще ми простиш следващия въпрос, не влизам с бутонките в личната ти сфера, но ти имаш фенки и затова няма да ми простят, ако пропусна да питам как върви любовта. Пък и на 40 не се ли замисляш вече и за нещо по-сериозно, като едно-две малки „бръснарчета”, току-виж и те излезли музикални като теб.
- Имам жена до себе си. Вярно е, че все още няма "бръснарчета", но кога и как ще се променят нещата е божа работа. Извън въпроса, бих искал да кажа на аудиторията да дава на останалите, същото, което иска да получава...и, че да сгрешиш е човешко, а да простиш е човечност. Любовта е навсякъде, стига само да я потърсим. И благодаря на всички, които дойдоха на 1 ноември в Лондон. Свирихме със Сърмата Хари, Траян и Роската, а който има желание и възможност, винаги е добре дошъл да заповяда да се забавляваме заедно.
