Може би ние сме единствената страна без национална стратегия за бежанците. Тя се изготвя в момента. Бежанците не се задържат в нашата страна. Когато се озоват у нас, те я използват за транзитна спирка, почти не записват децата си на училище, не учат български. Не приемат работата, която нашата страна им предлага, сподели пред Фрог нюз политическият психолог доц. Антоанета Христова информация от завършилия балкански форум «Емиграцията и имиграцията на Балканите през фокуса на политическата психология», организиран от Института за изследване на населението и човека към БАН.
Стигнахме до извода, че Балканите имат много общи проблеми, а европейските професионални асоциации ги пренебрегват. Много малко сме познати на западноевропейците. Ние сме нови членки на ЕС, имаме реален мултикултурализъм, разнообразие на религиозни общности. Цел на изследователите на миграциите е да създадат мрежа, за да представят особеностите на балканските процеси пред националните и европейски заинтересонати институции, посочва доц. Христова.
На форума представителите на Гърция са посочили, че българските мигранти представляват интерес за тях, защото те са една от най-големите имигрантски общности. В направено специално изследване те са разделени на три основни групи – българи, които лесно се адаптират в южната ни съседка, като изцяло приемат културата, нравите и обичаите на гърците, те обаче са малко, българи, които трудно се справят с адаптацията и такава група, която създава бизнес по между си, функционира самодостатъчно и дори не й се налага да учи гръцки, говорят помежду си на български. Те са най-голямото количество емигранти, затова гръцките учени са заинтересовани от това да проучват българската общност. Това изследване е на проф. Ксения Крисокоу от Университета Пантеон по социални и политически науки в Атина, която е в и в управителния съвет на Европейската асоциация по социална психология.”, пояснява доц. Христова.
