Вече за всички е ясно, че с действията си синдиците на КТБ АД ще доведат до окончателното разграбване на активите на банката, започнало по време на квесторите.
Голяма част от кредитополучателите на банката спряха да обслужват кредитите си, но същевременно продължават да получават приходи по сметки в други банки. Естествено, те остават необезпокоявани от никой за задълженията си. Други, срещу които има все пак изваден изпълнителен лист от банката, тихомълком, чрез подставени лица, придобиват отново активите си на значително по-ниска цена от дълговете им към банката. Това пък не може да се реализира без действието или бездействието, когато е необходимо, на синдиците и на определените от тях ЧСИ.
Всичко това продължава да се случва пред погледа на всички компетентни органи. Основната цел на синдиците на банката е да бъдат изхарчени всички налични и събирани средства (над половин милиард лева). Харчовете са под формата на адвокатски възнаграждения и хонорари, консултантски услуги и други подобни „инструменти”.
Ето един конкретен пример за тотална разпродажба на активи на неизряден кредитополучател на банката под носа на синдиците:
„ИНФРАСТРУКТУРНА КОМПАНИЯ” АД работи в областта на инфраструктурните проекти. Изпълнител е на множество обществени поръчки. Кредитополучател е от банката с общ размер на задълженията около 44 млн.лева. До затварянето на КТБ АД дружеството обслужва без проблем кредитите си. Средногодишните постъпления по сметки на компанията са около 83 млн.лева.
Какво обаче се случва след затварянето на банката?
Дружеството преминава в ръцете на Веселин Бушев, лице от кръга на най-големия крадец и защитен свидетел на прокуратурата по делото „КТБ” – Бисер Лазов. Към края на ноември на 2014 г. дружеството все пак продължава да погасява задълженията си към банката, в т.ч. и чрез осчетоводени от квесторите цесии и прихващания.
Но до тук с „компетентното” управление на тандема „Бушев-Лазов”. Поради липса на възможности и капацитет да развиват основната дейност на дружеството, в началото на 2015 г. решават да източат дружеството.
През април, май и юни 2015 г. „ИНФРАСТРУКТУРНА КОМПАНИЯ” АД продава, с нотариални актове, всички свои материални активи с балансова стойност около 20 млн.лева. В периода на сделките дружеството вече е неизряден длъжник с просрочени задължения над 6 месеца. Синдиците не се възползват (едва ли е неумишлено) от дадената им възможност да сложат ръка върху активите на длъжника, който по закон отговаря пред банката с цялото си имущество.
Това не е случайно, защото купувачът на активите е „ИНВЕСТ-Л“ ЕООД, което е собственост на друг близък на Лазов - Лъчезар Ангелов Христов. В последствие в началото на октомври 2015 г. част от тези активи отиват директно във фирма на Бисер Лазов – „ИНОВЕЙШЪН ТРЕЙД“ ЕАД.
И след като планът за източване на дружеството приключва успешно, на 12 октомври 2015 г. Веселин Бушев продава своите акции от капитала на дружеството на двама сръбски граждани – Горан Бжелетич и Марко Мижич.
Резултатът накрая е следният – източеното и вече със сръбски собственици дружество остава със задължения към банката в размер на 44 млн.лева и без нито един актив.
Всички лица и институции, които повтаряха мантрата с твърдението за „кухи“ фирми-кредитополучатели на КТБ, абсолютно безучастно позволяват източването и окухяването на фирмите, вероятно с цел да потвърдят пост фактум твърденията си.
