В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите на голямата Задушница преди Великия пост. Задушница е ден за възпоменаване на душите на починалите.
На Задушница се посещават гробовете на починали близки. За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино.
В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата.
Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното е символ на кръвта на Исус Христос.
Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия. Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Исус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба. За една календарна година обикновено Задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден.
Задушниците са винаги в събота, защото в седмичния празничен цикъл, църквата е определила съботата за ден на покойните.
ЗАДУШНИЦА
Събота е. Задушница.
Душите на мъртвите
бродят край нас.
Сред трапеза отрупана
свещи забодени в житото
тлеят
и канят:
"Хапнете си! Да хапнат и ТЕ!
Бог да прости мъртвите!
Лека им пръст!"
Насън - родното село ме вика
срещу събота и срещу
неделя.
Духът на баба,
духът на дядо витае
в старата къща обител.
В запустелия двор е тъжно,
сумрачно...
Когато кандилото отмерваше
последните светли минути
запалих в църквата свещ.
Нощ осланена
се спусна и легна
спокойна.
