Трябва да се грижим един за друг. За това призова Вселенският патриарх Вартоломей по време на удостояването му с Доктор Хонорис кауза в БАН днес преди обед.
Патриархът обърна особено внимание на проблема с бедността. Миграцията, както и бежанският проблем, според него, налагат промени в политиките на страните. Той предупреди и за опасностите от фанатичния национализъм.
Вартоломей, наричан още и Зелен патриарх заради приноса му в опазване на околнота среда, алармира, че все по-често се случват пагубни явления като тайфуни, от които най-потърпевши са най-бедните хора. Той подчерта важността на науката в процеса на глобалните климатични изменения. Природата е отворена книга за всички нас и ние трябва да я прочетем, изтъкна религиозният лидер, тъй като можем да се учим от всяко същество. По думите му трябва да обичаме всичко - всяко дърво, всяко животно.
По време на церемонията председателят на БАН Стефан Воденичаров представи биографията на Вартоломей. След оказаната му чест, той благодари за високото отличие. Бившият премиер Ренета Инджова също отправи приветствие към Вселенския патриарх. Тя изтъкна ролята му за утвърждаването на божествена хармония между природа и социум. Според нея с удостояването му с Доктор Хонорис кауза се дава сигнал към този "размирен свят на войни и преселение". Ние българите, които живеем на този кръстопът, искаме да дадем своя атрибут към опазването на нашия свят и живот, каза Инджова. Тя акцентира върху бедността и глада, които превърнали отношението към ближния в хищничество.
Ето какво още каза тя:
Имам честта и удоволствието да поднеса поздравленията от името на Инициативния комитет по академичното честване и от представители на Българската общественост, също отправили покана към Негово Всесветейшество Архиепископа на Константинопол - Новия Рим и Вселенски Патриарх Вартоломей по случай удостояването му с най-високото отличие на Българската академия на науките Doctor Honoris Causa за изключителните му постижения в екологическата област на науката и в одухотворяването на знанието за природата, за признатите му вече повече от три десетилетия заслуги, постижения и служение в името на висшата и Божествена хармония между природа и социум, които в единството на благоразумно използване и опазване на средата и източниците на живота, в последователното им отстояване са и неоспорим принос, и гаранцията за оцеляването; благополучието и прогреса на човечеството.
За неотклонното отстояване на този най-висш Божествен и хуманитарен идеал - днес и може би по-късно отколкото други и по- големи и авторитетни духовни средища по света, които повече от три десетилетия дават своя трибут и почитания към личността на Патриарх Вартоломей, БАН и многоуважаемият академик Ст. Воденичаров с това удостояване дават на света сигнал, че в един невиждан досега критичен момент за региона, за оцеляването на хората поне в три околни нам контенента, които са обладани не само от екологични кризи, но и подложени на изпитания от политически безотговорни елити, които провокират ужаса на войните, смъртта и прокудата на невиждани по мащабността си преселения. Ние - българите, които живеем на този критичен кръстопът искаме да дадем своя трибут към опазването на нашия свят и живот, солидарно и да следваме примера на нашия признат за пазител на природата и екологическата цялост на планетата ни, със симпатия назоваван Зелен патриарх, чиито идеи за екологично равновесие и хармония на човека с природата и Бог, днес той отправя като призив за борба срещу войната и за мир в света.
С това най-високо академично почитание дадено на Патриарх Вартоломей, учените на България дават израз на най-висше разбиране за смисъла и предназначението на знанието и научните постижения – добруването и благостоенето на човечеството. С тази награда учените на България казват на света, че изповядват разбирането си за науката като ценност в най-широк парадигмален смисъл, и като единство на духовността въобще, като по този начин я приобщават със служението към най-високите хуманитарни идеали. Защото от край време само просветените в духовност учени и изследователи най-добре са осъзнали коварните изкушения пред науката, когато тя не веднъж е била използвана за користни и античовешки приложения. Днес изопачението на всеобщочовешкия смисъл на знанието и науката са предизвикани на бял свят за кой ли път, от догмите на деидеологизацията, откровения атеизъм и агностицизъм, които този път се явиха примамливо завоалирани неолиберални апологични одежди, по същество и на практика проповядват откровен индивидуализъм, себичност и хищничество към природата, и още по-лошо – в отношенията между хората. В последните десетилетия човечеството създаде един научен и технически прогрес, който е подложен на нарастващите догмогвания на корпоративни интереси и капитали, които наред с новите открития раждат и необратими за живота на планетата диспропорции и пагубни последствия - от замърсяване на въздуха и водата, на флората и фауната, усложнявайки и без това големия проблем на човечеството днес - несправедлива бедност и глад, превръщат отношението към ближния в хищническо.
Но един от най-проминентните и висши духовници на нашето съвремие провидя още преди четири десетилетия наред с прогреса, вредните за човешкия род негови проявления и започна неотклонно и последователно да се бори с тях. От началото на своята духовна мисия и служение Патриарх Вартоломей I прокарва идеите на благоразумното и съобразено с хармонията отношение към сътвореното от Бог и дадено ни богатство тук на земята така, че то да служи на хората, за всички в справедливост и общо достояние, да носи облагодатяване вместо безогледно разхищение и унищожение.
Днес ние се учим от този най-първи и най-висок в хуманизма си и отдаден на общото благо духовен водач – да пазим природата, да потребяваме разумно, да споделяме солидарно нуждите на ближния си. Една нова духовно-екологическа етика израства пред нас, в която е заложен и фундаментът и императивът за живота като дадено и равно за всички хора по света Божествено благо.
С удостояването на Патриарх Вартоломей I БАН днес демонстрира че се приобщава към тази най-нова духовно-научна етика, в която единствено и само чрез нея е възможно спасението и оцеляването на нашия свят. Светът, в който живеем трябва и може да се води и управлява от водачи и лидери, техноструктури и естаблишмент, които изповядват -- не, а собствено са представители на тази най-висша социо-политическа и духовна етика, идеалният представител и носител на която е Патриарх Вартоломей I. Позволявам си да вярвам, че БАН и многоуважаемият нейн Председател са били мотивирани и водени именно от това разбиране за етика и водачество на основата на ценности, когато са взели решението си за тази награда.
Убедена съм, че новата етика на синтез на научното и духовното начало ще осени всички области и сфери на социума и най-вече ще даде неоценими плодове във вярата и религията ни. Казвам това в присъствието на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и представителите на Св. Синод на БПЦ. Защото съм сигурна, че силата на тази нова етика е благодатният етер за развитието на БПЦ като институция и вяра; и за постигането на ново единство между тях – във всичките им проявления в обществения живот. Живеем във време, когато заинтересовани среди продължават да са доволни повече от разделението и противоположността на историческите или теологични основания на християнството на православие и католицизъм, отколкото от неговото единство. Но обществата на нашата земя днес са изправени пред изключителни и безпрецедентни по характера си изпитания, които могат да бъдат преодолявани единствено заедно.
Обществото ни има нужда от вяра и християнски добродетели не само по традиция, но и с оглед устояване и възраждане на ценности, които съвременното общество пренебрегна – морал и честност, семейсво и възпитание на децата ни, непримиримост към язвите на съвременните политически системи - непотизъм, корупция, експлоатация на слабите и беззащитните, жените и децата, борбата срещу войните и за траен мир.
Дефектите на съвременните общества стигнаха до такива деформации и уродливост, че нямат повече решение нито в самостойното и изолационно поведение на една или друга църква и религия, нито могат да бъдат преодолявани без диалог и общуване помежду им. Този диалог е неотменният императив на съвремието ни. И само той може да се противопостави и да неутрализира онези, които под прикритието на религиозни различия произвеждат противостоене на цивилизациите и разпалване на войни. Диалогът и общуването днес са мярката на сравнителните преимущества на религиите една спрямо друга и в него се съдържа бъдещия баланс и необходимия хомеостазис за тяхното мирно ко-съжителство. Нашите духовници и учени имат нужда да се влеят в единен световен комуникационен, образователен и цивилизационен обмен, в който без граници и предразсъдъци да развиват знание, ценности и тяхното разумно приложение.
Убедена съм, че казвайки това изразявам общественото разбиране по въпроса тук у нас, че в решенията на проблемите на нашия свят политиците и бизнес елитите се провалиха. Само духовен и съвместно реализиращ се обмен на общочовешки ценности и идеали може да възстанови загубеният тук на земята Рай. Хората имат нужда не от грабители на труда им, а от мъдри водители без корист и посветени на общото добруване. Постигано в нова социална организация на социума - основана на предоставяне на взаимни ползи, конституирана по законите на общото съжителство върху права и отговорности, подчинена на доброто за всички заедно и без изключване. От църквата и нейните пастири ние слушаме проповеди, но повече съзерцателно, отколкото съзнателно. Но пред нея израстват нови и все по-отговорни социални ангажименти, в които се съдържа потенциала за нейната атрактивност и привличане на вярващи. Това е императив, който никога не е бил толкова категоричен, при това повдигнат на степен да привлича -- приобщаване и включване към нова и много по-силна социално-християнска добродетелност. От нея ще се рекрутират елитите на новото общество, а мъдреците, събрали знанието и висшата духовност, придобита с учение и с вяра, ще станат естествените владетели на този днес изстрадал и с много прегрешения от миналото свят.
От името на инициаторите за тази височайша Ваша визита в Българската академия на науките и с молба за Вашето благословение за българския народ, благодарим Ви, Ваше Всесветейшество!
