В ранната сутрин "Фрогнюз" стана свидетел на забързани родители и пребледнели, плачещи седмокласници, изправени пред първото голямо изпитание в живота си: изпита по български език и литература за 7-ми клас. "Сърце" е текстът за преразказ-прочетете го тук!
29 000 ученици кандидатстват в гимназиите след седми клас с български език и литература. Те се борят за почти 20 000 места в езиковите, професионалните и профилираните училища в страната. Изпитът е под формата на тест с 50 въпроса и преразказ на непознат текст. От три варианта на теста се тегли изпитният чрез жребий. Учениците ще имат три часа за работа: 1 час и 15 минути за преразказа и 1 час и 45 минути за теста, като максималният брой точки е 100 - 75 за теста и 25 за преразказа. Тестовите книжки и листовете за преразказа бяха доставени до училищата тази сутрин, опаковани в специалните пликове с уникални номера и с ултравиолетова защита. Просветният министър Даниел Вълчев увери, че ако получи и един сигнал за изтекъл въпрос от тестовете, ще анулира целия изпит.
Самият Вълчев е баща на кандидат-гимназистка днес, поради което през последните дни от миналата седмица излезе в отпуск. Министърът демонстрира по този начин неангажираността си към съдържанието на тестовете. Тази практика е утвърдена в МОН още от миналата година, когато работещи в министерството родители на кандидат-гимназисти, включително и с ранг на зам.-министри, бяха изпращани в отпуск, за да не се създават обществени съмнения.
Тази сутрин напрежението обхвана и най-смелите. Седмокласник почти се срина преди да пристъпи прага на изпитната стая. Нерви, безсънна нощ и гладен стомах се оказаха причина за омаломощаването. Плачещи момичета, на които също нервите не издържаха точно преди изпита, видя "Фрогнюз" пред столичното 35 СОУ. Мненията на придружаващите ги, също пребледнели от очакване, родители се раздвояваха по повод новия начин за кандидатстване. Повечето заявиха, че предпочитат теста, защото е по-лесен, но други твърдяха, че писането на теми е по-предвидимо, още повече, че обхваща познат материал, предъвкван през целия 7-ми клас. Очакванията за математиката са, че там задачите ще бъдат по-леки, защото ще са повече. Курназлии не липсваха и тази сутрин: "Ще опаткам въпросите за 20 минути!"- оперчи се 14 годишният Мишо, който бодро влезе на изпита, заричайки се да разбие конкуренцията.
Новият тестов начин за прием в елитните училища не постави край на частните уроци. Школите за допълнителна подготовка и частните учители работиха с пълна пара и през изминалата учебна година. "Над 2000 лв. ни струват уроците на детето - смело разкрива пред "Фрогнюз" г-жа Събчева, която води внука си на изпит тази сутрин - по 25 лв. за литературата всяка седмица и по 20 лв. за математика. През последния месец уроците зачестиха, а отделно ни идва и бензинът за колата, с която се разкарвахме в противоположни посоки на столицата, защото учителите живеят далеч едни от други." Внукът кандидатства в 91-ва НЕГ, където и тази година борбата е най-зловеща. Следват двете английски и Испанската гимназия. За всяко място там се борят средно по 20 седмокласници. Сред училищата по точни науки пък най-много наплив има за Софийската математическа и Националната природоматематическа гимназии.
Изтегленият вариант за изпита по български език и литература за кандидатстване в гимназиите след седми клас е номер 1. Текстът за преразказ по неизучаван художествен текст е разказът “Сърце” от Ангел Каралийчев с дидактическа задача: прочетете текста и го разкажете подробно от името на героя Нешко.
"Фрогнюз" ви предлага и оригиналния текст на Каралийчев
Сърце
Нешко Татарчето. Зъбите му лъщят като седефена броеница, усмивката му се пука като цветна пъпка на устните. Сиротно малко момче. То не знае какво е бащина грижа или топла майчина ръка. Преди шест години пъдарят го намери край плета на селското гробище, повито в една скъсана пеленка, врещи като яренце. Взе го на ръце и го отнесе на баба Тиша, дето мете църквата. Стара самотна жена, която нямаше близка душа, ходеше между кръстовете в черковния двор, приказваше с мъртвите, с кандилата, а животът й полека догаряше като восъчна свещ. Тя взе на ръце новороденото и се обърка. Милост задави сърцето й, сълзи напълниха очите й. Прибра си го в къщи, почна да му дава краве мляко с една дървена ощърбена лъжица и си го отгледа. Кръстиха го Найденчо, но децата му викаха Нешко Татарчето, защото беше черно момче. Додето стане на пет години, Нешко пълзеше и тичаше по църковния двор. Играеше с врабчетата, които кацаха по зелените надгробни камъни, и спеше в затоплената трева, а над него свиреха щурци и трептяха пеперуди. Като зърна от скъсана броеница се ронеха и падаха годините на баба Тиша, очите й всеки ден сълзяха и изтичаха, а ръката, върху която спеше Нешко нощем, закоравя и се втвърди. Но тая десница за малкото момче беше като пухена възгравничка. Една сутрин старата църковна прислужница събуди рано Нешко и му рече: - Иди, бабиното момче, в гората, да събереш един наръч сухи дръвца, че да сваря едно гърне копривена чорба. Да видиш каква хубава коприва е порасла край църковния двор! Нешко излезе навън и се затече като яре през поляната към гората. Събра цял куп клони, нарами ги и тръгна към село. На връщане набра и една китка узрели ягоди за баба Тиша. Както вървеше, по едно време дочу конски тропот. Обърна се и видя, че след него иде каруца. Юздите държеше едно гологлаво момче. Когато каруцата наближи, Нешко позна момчето. То беше Трайчо, на Делчо каруцаря момчето. Връщаше от града празна каруца. - Може ли да сложа отзад дървата, че ми тежат? - попита Нешко. - Може! - отвърна Трайчо, без да спре. Татарчето се затече, настигна каруцата и намести дървата, след туй седна отзад, като опря гръб на дъното. Но щом се намести, Трайчо замахна силно с камшика, удари конете, те се втурнаха, Нешко се люшна, изхлузи се и падна на земята. Удари си челото. Ягодите и дървата отхвръкнаха настрани. Трайчо препусна конете и дигна облак прах. Нешко дълго стиска удареното си чело, сетне преглътна сълзите си и нарами пак вързопа. Като мина железопътната линия, той спря до стрелките на гарата да си почине. Тъкмо в туй време забуча утринният влак и най-подирният вагон спря пред Нешко. - Хей, момченце, дай тук ягодите! Колко пари искаш? - извика някой от вагона. Нешко се обърна и тръгна към прозореца. Подаде ягодите. Една женска ръка пое китката и му пусна един лев в детската шъпа. Малкото сираче, което за първи път видя пара в ръката си, бърже забрави падането от каруцата, грабна дървата и се затече към къщи. Като стигна в църковния двор, дървата подаде на баба Тиша, а лева потули под една керемида зад високия каменен паметник на падналите опълченци. На другия ден Татарчето отиде пак за ягоди и се върна с още един лев. Всеки ден то причакваше влака с китка червени сочни ягоди, а когато ягодите на пладнището презряха, Нешко тръгна по стърнищата да събира меки круши и ги продаваше с паничка на пътниците - по два лева паничката. Под керемидата изкопа трапчинка и почна да я пълни с левове. Лятото се търколи. Къпините почерняха. Всичките круши опадаха. Почна да гори шумата. Един ден неочаквано пламна долната махала. Някой беше изтървал огън в една напръхнала купа и пожарът избухна. До вечерта седем къщи се превърнаха на пепел. Изгоря и къщата на Делча каруцарина. Оцеля само сайвантът, дето прибираше конете. Делчо не знаеше къде да се дене от мъка. Въртя се два-три дена, сетне продаде конете и каруцата, огради под сайванта една стаичка, настани Трайчо и жена си там и замина да търси работа в града. Понесоха се на облаци гарвани над нивите. Облаци забулиха небето. Заваляха есенните дъждове. Опустяха разкаляните селски пътища. Веднъж баба Тиша изправи стълбата и накара Нешко да се покачи на покрива и да смени счупената керемида, която пропущаше дъждовната вода на тавана. Нешко свърши работата и се изправи до комина. Загледа се към гората, над която валеше проливен дъжд. Ето че по разкаляния път се зададе едно момче, натоварено с вързоп дърва. То газеше босо, със запретнати крачоли и краката му бяха посинели от студ. Когато наближи до църковната ограда, Нешко го позна: Трайчо. - Горкият Трайчо! - проговори Татарчето и замислено се загледа подире му: шляпа, шляпа! Сетне слезе доле. Отиде зад паметника, изгреба всичките левове, които беше събрал през лятото, напълни си джоба и се затече към Пъшовия дюкян. Попита Пъша колко струват едни гумени цървулки. Пъшо отвърна колко. Нешко му наброи цяла купчина левове, взе цървулките и се върна в къщи. Разказа на баба Тиша всичко и най-накрая рече: - Иди сега, бабо, занеси цървулите и ги дай на Трайчо, те са за него. Той е голямо момче, ходи на училище, ходи и в гората за дърва. Ще му премръзнат краката, ако гази бос в студената кал. - А за тебе, моето момче? - попита баба Тиша. - Аз съм лесен. Цяла зима ще стоя в къщи. А догодина, додето тръгна на училище, ще спечеля пари колкото за цървули, а и на тебе ще купя едни очила. Баба Тиша се просълзи, прегърна милостивото сираче и го целуна по челото.
"ФН"
