Поправките засягат само нелегалното производство на малки производители на огромни количества, от които хазната губи около 185 млн. лв. годишно
„Хората, които имат казани в двора, гаража, избата си и варят до 500 литра с едно зареждане, могат да са спокойни, ако са регистрирани, и не лъжат в количествата”, това коментира Емил Димитров - Ревизоро, който внесе промяна в Закона за акцизите, касаещ нелегалното производство на ракия в казани с обеми над 500 литра.
Промените в Закона за акцизите няма да засегнат домашната ракия на хората, които варят количества за собствена консумация. Промените са насочени към така наречените „Специализирани малки обекти за дестилиране” – казани с обеми на варене над 500 литра, които произвеждат ракия в промишлени количества, предназначени за нелегална продажба в пластмасови туби и наливни дамаджани по кръчми, край пазари и пътища и др. Тази ракия се произвежда безконтролно в индустриални количества от хора, които нямат право на това. Данните за съпоставка между лицензирани складодържатели (или т.нар. винпроми и промишлени изби) и специализирани малки обекти за дестилиране (СМОД) сочат, че вторите оползотворяват 200 хил. тона грозде годишно + 100 хил. тона други захаросъдържащи плодове (череши, круши, сливи, дюли, кайсии, праскови и т.н.). Те внасят 700 хил. лв. акциз в хазната годишно (по данни на МФ), а дължат акциз (дори с намален размер – 2,20 лв. на литър 40% алкохол), поне от порядъка на 100 млн. лв. За съпоставка големите винпроми в България също оползотворяват 200 хил. тона грозде годишно, но внасят акциз в размер на 185 млн. лв., като тяхната ставка е в порядъка на 4,40 лв. на литър 40% алкохол. Лицензираните складодържатели – или т. нар. действащи винпроми са около 60 на брой на територията на страната, докато специализираните малки обекти за дестилиране са около 2000. Така вторите попадат в сивия сектор. Те действат в рамките на регистрационен (а не лицензионен режим като винпромите) при изключително занижени изисквания по отношение на контрола. Ето защо техните продукти са не само нелегални, а и недоказани като състав, често и опасни за здравето.
Именно поради това Законът вече слага график за варене на ракия от юли до декември. Причината е, че ракията, която се вари през месец март е всичко друго, но не и от плодове – това са често компоти или битова химия, крайният продукт, от които е в голяма степен опасен за човешкото здраве.
„От юли до декември - тогава е времето на зреене, бране и ферментиране на всички плодове, съдържащи захар. Черешите зреят през май и юни. През юни се берат, ферментират един месец и през юли се вари ракия от тях. Няма как да се вари ракия от череши през април, да речем. Гроздето се бере през септември, ферментира месец и се вари ракия през октомври и ноември. Декември вече е студено и всеки технолог ще ви каже, че няма как нещо да ферментира при ниски температури и след това да се вари ракия от него”, коментира Ревизоро.
