Нотариусите предлагат промени в два подзаконови нормативни акта, които ще доведат до бързо решение срещу кражбите на фирми, съобщават от Нотариалната камара пред Фрог нюз. Проблемът започна да набира скорост през последната година и се превърна като основен за бизнеса само за няколко месеца.
От камарата са категорични, че зачестилите измами в областта на договорите, свързани с прехвърляне на дружествени дялове и разпоредителните сделки, могат да бъдат прекратени с минимални промени в законодателството, без това да доведе до оскъпяване или препятстване на свободното договаряне.
Промените засягат Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори и Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.
Според предложените изменения служебни справки от информационната система ще се извършват чрез предоставен от Нотариалната камара достъп с квалифициран електронен подпис на служители на държавни органи, с оглед осъществяване на служебните им задължения. Нотариусът ще е длъжен да въвежда и изпраща незабавно в информационната система на Нотариалната камара извлечения от документи, които съдържат собственото, бащиното и фамилното име, ЕГН на страните, фирмата (наименованието) и организационната форма, ЕИК. За местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ.
Към извлечението ще се прилага и сканирано копие на документа . Ще бъде разширен и достъпът на длъжностни лица до националната база данни "Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за установяване на данните за гражданската регистрация на лицата, както и до информационната система на Нотариалната камара, в случаите когато извършва проверка за наличието на нотариално удостоверени документи по Търговския закон.
Към момента решенията на общото събрание на съдружниците представляват многостранни, организационни сделки, които се обличат в писмени протоколи като форма за действителност.
Протоколите се подписват от всички съдружници, които присъстват на събранието и са редовно поканени за провеждането му. Липсата на нотариална заверка на подписите на подписалите съдружници обаче често се използва за фалшифициране на протоколите. С тях обаче може да се осъществи вписване или обявяване в Търговския регистър, с което да се изхвърли съдружник или да се добави нов или да се изповяда нотариална сделка за отчуждаване на недвижимости, собственост на дружеството.
Законът дава възможност, когато измамата бъде разкрита, да се заведе съдебно дело от страна на засегнатия съдружник, но във всички случаи, докато съда разпореди заличаване на съответното вписване в Търговския регистър минават години, а решението действа винаги занапред. През това кражбата на фирмени активи вече е осъществена, а загубите - невъзвратими.
От друга страна утвърдената вече практика на ВКС, че за отчуждаване на вещни права върху недвижим имот собственост на едно ООД не е необходимо задължително протоколно решение на общото събрание, практически лишава злепоставения съдружник, чийто подпис е бил употребен, от възможността да търси ревизия на това разпореждане. За него остава единствено опцията да търси отговорност от управителя по Търговския закон, която няма никакъв практически ефект.
Тези проблеми могат да бъдат сведени до минимум, дори да бъдат избегнати въобще, ако се предвиди като задължителна форма за действителност на тези решенията на Общото събрание нотариалната заверка на подписите на всички присъстващи лица. Този вид заверки могат да бъдат правени извън кантората на нотариуса, например там където се провежда събранието, така както подобна факултативна възможност е предвидена при акционерните дружеств.
Като развитие на идеята за предотвратяване случаите на злоупотреби чрез „кражба на фирми“ Нотариалната камара предлага също и въвеждането в закона на две последователни нотариални удостоверявания – на подписа и съдържанието на документи, с които се прехвърля предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, както и при документи, с които се прехвърлят дружествени дялове и се вземат решения от общите събрания на съдружниците в ООД.
КАК РАБОТИ ЕДИННАТА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА
Създаването на електронно правителство в България е съпътствано с чувствително повишаване броя на случаите, в които се извършват измами със средствата на информационните технологии. Пример за това е вписването в Търговския регистър на протокол от общо събрание на съдружниците чрез електронен подпис на новоизбрания управител, прехвърляне на дружествени дялове и прехвърляне на предприятие. Проблемът е в липсата на механизъм, чрез който длъжностното лице по регистрацията да установява истинността на документа.
IT-способите за измами обаче не се ограничават само дотук. Дори и актът, подлежащ на вписване в ТР да подлежи задължително на нотариална заверка, какъвто е примерът с договора за прехвърляне на дружествени дялове, това не пречи на измамниците да използват различни технически възможности за фалшиво възпроизвеждане на реквизитите на нотариалното удостоверяване, т.е. – компютърни програми за фалшифициране на подписи, печати и щемпели на нотариуси.
Фалшификациите могат да бъдат максимално ограничен с две средства – въвеждане на форма за действителност по-тежка от писмената и създаване на правно-технически способи за проверка на истинността на нотариално удостоверените документи. Второто средство вече съществува от шест години и това е информационната система на Нотариалната камара – „Единство“.
Информационната система представлява електронна база данни, част от служебните архиви на всички нотариуси - завещанията, пълномощните след едновременно удостоверяване на подпис и съдържание и нотариално удостоверението документи за оттегляне на пълномощни.
Към 2008 г. имотните измами, извършвани чрез фалшиви пълномощни за имот бяха надминали по ръст битовите престъпления. Със създаването на „Единство” година по-късно беше създадено нормативно задължение за всеки нотариус да изпраща незабавно в масивите на системата данни за удостовереното от него пълномощно за имот. От друга страна всеки нотариус, който удостоверява продажба на имот чрез пълномощник е длъжен да провери представителната му власт, което включва и проверка на истинността на документа, обективиращ тази представителна власт чрез извършване на справка в информационната система.
От август 2015 г. този способ вече дава 100% информационна сигурност, тъй като изпращането на данни и правенето на справки към ИС „Единство” се извършва само чрез квалифициран електронен подпис (КЕП) на нотариуса. Длъжностните лица по регистрацията в Търговския регистър също биха могли да се възползват от това качество на информационната система, за да проверят истинността на подаваните към тях документи.
Ако бъдат приети законодателните промени в този смисъл, за първи път интензивен достъп до „Единство” биха имали лица, които не са нотариуси. Нотариалната камара се решава на тази сериозна стъпка, за да може да се окаже ефективен отпор на фирмените измами. Всъщност подобен превантивен ефект имат и други информационни системи, до които нотариусите имат достъп именно с цел проверка на истинността на представяните документи. Това са Национална база данни „Население”, където нотариусите проверяват истинността на удостоверенията за наследници и Националния регистър на българските лични документи, където нотариусите порверяват истиността на документите за самоличност. В случая нотариалната гилдия желае да предостави достъп на други длъжностни лица до своята информационна система, за да проверяват те истинността на представяните пред тях документи. След като този правно-информационен способ даде резултат в борбата с имотните измами, няма причина да не даде резултат и в борбата с кражбата на фирми.
