ЕС обвини Турция в отстъпление от върховенството на закона, правата и средствата за масово осведомяване, призовавайки новото правителство да предприеме спешни действия. Това се казва в доклада за напредъка на ЕС, чието публикуване Брюксел забави заради провежданите предсрочни избори в страната. Те бяха спечелени от Партията на справедливостта и развитието (ПСР), чийто съосновател е президентът Реджеп Ердоган.
В доклада се подчертава цялостна негативна тенденция в спазването на върховенството на закона и основните права. Според текста се наблюдава „сериозно отстъпление“ от принципите на свободата на изразяване, а съдебната система е била подкопана. Докладът посочва още, че вътре в държавата е имало действия, които „са срещу европейските стандарти“. В документа се отбелязва наличието на криминални дела срещу журналисти и писатели, сплашване на медии и промени в закона за интернет.
„След няколко години на прогрес по отношение на свободата на изразяване, през последните две години се наблюдава сериозно отстъпление“, се посочва в текста, цитиран от БГНЕС. В него се казва също, че „независимостта на съдебната система и принципа за разделение на властите се подкопават от 2014 г. насам, а съдиите и прокурорите са били под силен политически натиск“. Според Брюксел, в страната се наблюдава и „значително влошаване на нейната ситуация по отношение на сигурността“, в това число и самоубийственият атентат по време на мирно шествие преди изборите на 1 ноември, както и провала на примирието между Анкара и кюрдските бунтовници.
Публикуването на доклада идва само месец след като ЕС сключи споразумение за сътрудничество с Турция за мигрантите, което включва и финансова помощ в размер на 3 млрд. евро. В рамките на сделката ЕС обеща да ускори процеса по приемане на Турция в съюза, както и либерализиране на визовия режим за страната. Ердоган, който стана премиер през 2003 г. , а през 2014 г. зае поста на президент, първоначално получи добри отзиви за управлението си от Запада заради това, че трансформира Турция в модел за мюсюлманска демокрация, реформирайки и икономиката на страната. Полицейските мерки за потушаването на протестите от 2013 г., както и чистката в съдебната система след разследването за корупция на висшестоящи политици, в това число и от кръга на Ердоган, предизвикаха притеснения за спазването на човешките права в страната и охладиха отношенията на Анкара както с Брюксел, така и с Вашингтон. Турция кандидатства за членство в ЕС през 1987 г., а присъединителните преговори започнаха през 2005 г. От тогава насам обаче страната е приключила само една от общо 33 глави, необходими за членство.
