Държавните задължения достигнаха космическите за България 11.7 милиарда евро. От идването на Бойко Борисов на власт през 2009 година до днес държавният дълг на България полетя в небесата и ни върна към времената на Тодор Живков отпреди 1989 година, когато се говореше за „фалит на държавата” и „банкрутирала икономическа политика”.
За непаметливите си струва да припомним, че когато правителството на БСП начело с Андрей Луканов спря плащанията по този дълг, той беше в размер на около 10.5 милиарда долара.
Днес обаче второто правителство на Бойко Борисов би соцзадлъжнялостта и доведе нещата до
11 милиарда 750 милиона евро задължения
на страната по данни за септември 2015 на БНБ.
Нека отново припомним, че става дума за две различни Българии-тази от 1989 и тази от 2015 година. През 1989 година страната имаше работещи предприятия и достъп до пазари, които бяха оценявани за милиарди долари, в пъти повече от дълга, затова и западните банки даваха на Живков кредити. Само една от държавните структури тогава- „Булгартабак” бе оценена на близо 2 милиарда долара от австрийски кандидат-купувачи.
Днес страната ни на практика няма държавна икономика, няма собственост, която да бъде оценена на милиарди и разчита само на данъци, за да пълни хазната. Затова
този дълг е много по-тежък от соцдълга.
Проста сметка показва, че ако приемем 7.5 милиона души за реалното население на България, всеки от тях дължи на различни кредитори по около 3000 лева. Нека припомним, че средната заплата в страната е 625 лева по данни на НСИ, което означава, че за ги издължи българинът, и то ако работи, трябва да даде ангария от близо 5 месеца.
Ако приемем за вярно твърдението на икономисти, че работим по 5 месеца, за да си платим данъците на държавата излиза, че цяла година не трябва да получаваме нито лев, за да изплатим дължимото към кредиторите и държавата.
Това са само факти и прости сметки. Но те пък са дали основание и на чуждестранни експерти да видят незавидното финансово състояние на страната ни и да обявят, че към края на октомври сме похарчили предвидените в бюджета приходи и живеем изцяло на кредит.
Потвърждение има и от Министерството на финансите, ръководено от сянката на Симеон Дянков от първото правителство на Борисов- Владислав Горанов. Днес оттам обявиха ,че са пласирали поредните ДЦК, този пък само за 50 милиона лева. Но пък има обява за нов търг, този път за 70 милиона. А до края на ноември се очаква общо да бъдат продадени ДЦК за над 370 милиона лева.
С това ще бъде прехвърлена границата от 1 милиард лева вътрешен дълг само за 2015 година. Докъде може да стигне това, никой не знае. Ясно е, че държавата има финансов проблем и той се нарича- Няма пари.
Отчаяните опити да се спести нещичко от където има възможност засега не водят до нищо. Полицаите блокираха опитите на кабинета да намали разходите за сигурност, които са чудовищни на фона на състоянието на тази сфера в страната и отдавна надхвърлиха 1 милиард лева.
Не вървят нещата и с европарите,
голямата гордост на Борисов- в публикувания преди дни Доклад на Европейската сметна палата изрично се посочва, че нередностите при обществените поръчки в България забавят усвояването на еврофондовете в страната ни. Най-много нередности за миналата година са установени при Програмата за селските райони у нас, следват преките плащания за земеделците и от Европейския социален фонд.
Страната ни е дадена като пример за лоша практика при мярката "добавяне на стойност" към земеделските и горските продукти, където според одиторите финансирането не е било конкретно насочено. Въпреки че критериите за подбор са били определени, те не са били използвани за насочване на подпомагането, тъй като наличният бюджет е бил достатъчен, за да се финансират всички допустими проекти. Така са платени пари, които надвишават нуждите,
Затова сега
замисълът на Горанов за увеличаване на приходите
вероятно ще се насочи към всички българи с вдигане на някои странични данъци. Вече се сондира общественото мнение за увеличаване цената на винетките почти двойно, не е изключено да се стигне и до поскъпване на тока въпреки тенденцията към запазване на ниските цени на енергоизточниците.
Сигурно има и други идеи на финансовият министър, за които ще научим „когато му дойде времето”. Но в тази тежка финансова обстановка в страната не чуваме правителството да поиска от Първа инвестиционна банка да си върне милиардния заем, с който бе спасена, за разлика от КТБ.
Не виждаме и желание да се ограничат държавните плащания към партиите, които също са колосални за бедна държава като нашата. Няма изгледи да се засили натискът срещу контрабандата и укритите данъци, макар че експерти пресмятат загубите на хазната само от тях на 2 милиарда лева годишно.
Посяга се на обикновените хора, които нямат лоби нито в парламента, нито в партиите, където са се окопали партократи и въртят бизнес с „наши” фирми. Така е най-лесно, смятат корифеите на родния преход и засега са прави. За българите остават два изхода- да се оправят както могат или да напуснат държавата. Защото очевидно гражданско общество у нас няма и румънският пример не ни влияе. Докога ще е така, не е ясно.
Калин Драмски
