МОН имал готовност скоро да представи нов закон за научните степени и звания. Доцентите да стават професори, като си напишат книгите, съпротивляват се учени. Експериментът бил обречен; стоял далеч и от европейските си образци.
България няма нито един професор под 35-годишна възраст, а едва 12 са тези под 44 години. Общо 1299 са професорите в страната, като повече от 600 са над 65-годишна възраст. За сравнение в страните от Европейския съюз при 1000 души заето население има 5,5 учени, а в САЩ броят им е 9. Водеща е Япония, където учените са повече от 10 на 1000 човека, а в България те са под трима. Между 10-15 % са младите учени в БАН до 35-годишна възраст. Акад. Никола Съботинов, председател на БАН, квалифицира този факт като голям проблем, още повече, че интересът на младите хора към научна дейност постоянно намалявал. Естествено причина за това са ниските възнаграждения в академията, където средната работна заплата в момента е 628 лв. Подобно мнение споделя и министърът на образованието Даниел Вълчев, според когото причините за такъв нисък брой учени са "общият социално-икономически статус на учените у нас, ниското им заплащане и липсата на привлекателен социален пакет". Такава е статистиката, такива са коментарите, които предизвиква тя.
Проблемът обаче далеч не е еднозначен, част от диспропорциите отвеждат и към Закона за научните степени и звания у нас. Действащият към момента в страната Закон за научните степени и звания е от 1972 г. Дори и да допуснем, че за времето си той е бил авангарден и ефективен, вече е безнадеждно остарял. Да не говорим, че не е и в синхрон със Закона за висшето образование и с още редица нормативни актове, засягащи развитието на науката. В парламента пък отлежават не един и два, а цели 36 законопроекта. Повече от ясно е, че преобладаващо мнение за промяна на ЗНСЗ не „козметично”, както през 2000 г., а конструктивно, е съвсем обективно. Това обаче не се случва, независимо че само през последните 10 години от различни колективи са написани повече от 30 законопроекта за научните степени и звания. Повече от ясно е и друго: че се налага хармонизиране на нашето университетско обучение с практиката в ЕС. Тази хармонизация се отнася не само за учебните планове и програми, но и за цялостното университетско обучение. Страшно абсурден е например фактът, че световно известният наш цигулар Минчо Минчев е професор в Германия, а в България не е. (От 1990 Минчев е професор по цигулка във Висшето училище Фолкванг, Eсен - Германия, което обаче ни най–малко не го прави и български професор според нашето законодателство.)
И докато експерти и учени коментират, но на практика тъпчат на едно място, оказа се, че МОН едва ли не до седмица-две, ще е готово с нов закон за научните степени и звания. Промените в първоначалния вариант на законопроекта били обсъдени на тайна среща в резиденция "Лозенец" между министър Даниел Вълчев и някои от ректорите на висши училища. Подобреният вариант на законопроекта щял да бъде внесен за разглеждане в Министерския съвет още този месец.
Той предвиждал званието доцент да се премахне, всички досегашни доценти да станат професори, а останалите учени и преподаватели да минат на временни трудови договори. Всичко това било замислено в МОН, съобщиха притеснени младите учени от движението "2х3х". Няколко ректори, представител от БАН и Съюзът на учените участвали в закрита среща по покана на министър Даниел Вълчев за изработване на основни идеи на нов Закон за научните степени и звания. Били формулирани 10 точки, по които за броени дни в МОН щели да напишат закона и той спешно щял да бъде внесен в НС. 
Между другото в дневния ред на Общото събрание на БАН в края на миналия месец бе включена специална точка за срещата и зам.-председателят на академията акад. Александър Попов, който участвал в нея, обяснил подробно какво било обсъдено на нея. Временните договори нямало да се използват за освобождаване на неугодни, а щели да улеснят шефовете да реагират срещу неефективни учени. Сред останалите идеи за закон били степента "доктор" да се дава от жури от няколко души във всеки ВУЗ или институт, а "доктор на науките" - от национален научен съвет по специалността. Втората научна степен щяла да се нарича "доктор хабил". Званието професор също щяло да се дава самостоятелно във всеки ВУЗ, но ще важи само в него, т.е. ако човек стане професор например на СУ, той няма да е такъв във Великотърновския университет. Щяло да има обаче национални професори, чието звание важи навсякъде. На срещата не било одобрено в научните институти досегашните ст.н.с. I ст. да се наричат "професор-изследовател". Гласуването при избора за степен или звание щяло да бъде явно, а не тайно, както досега. Новият закон щял да се направи и оповести от МОН до 15 февруари. Според акад. Попов обаче въпреки скоростта, с която действали в министерството, не било много вероятно НС да приеме нов закон до края на мандата си.
Междувременно общото събрание на БАН реагира бурно и прие становище, че възразява срещу замислените "новости" и срещу практиката на сепаративни срещи при министъра да се решават важни за академичната общност въпроси. ОС възстанови искането си да бъде разгледан вариантът на Закон за научните степени и звания, разработен от БАН преди три години.
Бурна бе реакцията и в Съвета на ректорите, където н.с. Христо Лафчиев от "2х3х" съобщи за намеренията, очертани на срещата в МОН. Как ще променят Кодексът на труда, а и цялата акредитация на вузовете ще рухне, коментираха ВУЗ–овски ръководители. Според тях с избирателните си срещи Вълчев целял да противопостави едни ректори на други. "Министерството иска да застопори конкретни професори към университетите. Ако си опонент на ръководството му обаче, за да напуснеш този ВУЗ, трябва да издържиш нов конкурс", коментира доц. Лиляна Вълчева, председател на Синдиката за висше образование към КНСБ. Проф. Стоян Денчев, ректор на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии, заяви, че е присъствал на срещата с министър Вълчев, но само 10% от изнесената от Лафчиев информация, отговаряла на истината.
Вън от всяко съмнение е, че законът има нужда от генерален ремонт, но идеите на МОН са смехотворни, обяви за Frognews.bg наш доцент, който понастоящем преподава в Германия. Афишираната аналогия със западноевропейската практика не е коректна, защото там броят на професорите бил строго определен и за да стане един доцент професор, трябвало да се освободи място, каквото и да означава това. Конкретно в Германия обикновено се става професор в един университет, едва след което се получава постоянно място в друг, т.е. налице е мобилност, каквато за България е немислима. У нас хората все още са закрепостени за определено място с къща и семейство, поради което движението е ограничено и невъзможно по подобен начин. Отделно от това временните договори на тамошните асистенти са с определена давност, най–често пет години, през които те имат достатъчно време да защитят дисертациите си, а не 6 месеца, както се планува да е у нас. В този смисъл намеренията на МОН също звучат хумористично, отбелязват запознати.
По–голямата част от българската академична общност изразява сериозни съмнения, че подобен закон може да мине. Академик М. Виденов коментира пред Frognews.bg, че този законопроект не е добре замислен, алогичен е и по–скоро представлява експеримент с предварително ясен резултат. Той беше категоричен, че е недопустимо по такъв начин да се унищожава стремежа на учените да работят и да се развиват и прогнозира пълна бъркотия, ако подобна идея мине. Едва ли разумен човек може да си представи, че един доцент ще стане професор, без да напише книгите, необходими за това, коментира академикът.
Оказа се впрочем, че подобен експеримент е правен в съседна Румъния, където всички доценти израснали автоматично до професори. Твърде скоро обаче станало ясно, че по този начин всъщност се девалвират научните степени и звания и ефектът е нулев, изключвайки самодоволството на отделни учени, че са успели да се закичат с професорска титла.. Колкото и да е тромава, настоящата система в България все пак строго прецежда кандидатите за научна слава и прави трудно минаването на случайни хора.
И все пак почти всеобщо е мнението, че тя трябва да се опрости и рационализира, но да съхрани идеята за научните достойнства на създаваните трудове. Друг е въпросът кое правителство ще свърши тази работа и в чий интерес ще се прокара законът. За този, който МОН кове понастоящем, злите езици раздухват, че ще обслужи преди всичко министър Даниел Вълчев, който, бидейки доцент, не би имал против да приключи мандата си вече като професор. Frognews.bg
