Днес аграрният сектор е най-неграмотният сектор в икономиката, хората със средно и висше образование са 4,5% и това е в края на програмния период 2007-2013, съобщава за Фрогнюз аграрният специалист Йордан Малджански от Враца. В началото на периода тези хора бяха 1,8%, което е 4 800 компетентни производители срещу 27 000 към 1989 година, от които 8 500 научни работници.
Поради това, че земята е ограничен ресурс, трябва да се въведе лимит за ползване, иначе има опасност нацията да изпадне в хранителна зависимост и да се саботират правителствата и националната сигурност. Точно това се случва сега – 5600 души едри арендатори обработват 80% от обработваемата земеделска площ, като средният размер е 5400дка при 550 дка за фермер от Германия.
Това, което имаме в момента като земеделско производство, представлява 10% от прозвежданото през времето на държавно- плановото производство и заема само 4,8% от БВП на страната, което е отчайващо ниско за страна с аграрен потенциал и възможности да достигне поне 12-13%, да не казвам, че има реални възможности да се достигнат и 22%. Натовареноста на 1хек, изразена в брой животински единици, е 0,3, което обрича българите на глад и показва че броят на животните, които имаме, е отчайващо малък, а този показател е много важен и за развитието на екологични производства.
Когато секторът не е развит, това се отразява и на безработицата и затова днес най-висока е безработицата в селата - при средна за страната 11,5%, в селата е 22-23%, а в селата на Северна България като Хайредин е 87%, Борован - 85%. В аграрното производство е заета едва 1% от работоспособната работна сила, при 30% в Румъния, информира ни Малджански.
Повече по темата - четете ТУК
