В новата наредба са записани правила, които и до момента важат за заложните къщи, а някои от членовете й направо си противоречат, коментират представители на заложните къщи пред Frognews.bg.
Приетата от правителството наредба за дейността на заложните къщи, с която се регламентира дейността им с цел защита на интересите на ползвателите на тези услуги почти не променя начинът, по който са работели заложните къщи досега, казаха от заложна къща "Щедрите" в София.
Изискването при сключването на сделка да са необходими данни за залогодателя - име, ЕГН, адресна регистрация, номер на документ за самоличност го имаше и до момента, тъй като ако ни направят проверка, ние сме длъжни да посочим произхода на дадената вещ, коментираха от същата заложна къща.
В наредбата е посочено, че заложната къща не може да уговаря месечна лихва по заема по-голяма от 3 на сто за кредити в лева и в чужда валута, както и олихвяване на изтекли лихви. До момента заложните къщи работеха средно с лихви от около 7 до 20 на сто. От София Комерс обясниха, че тяхната лихва е била между 10 и 20 %, а на "Щедрите" около 7-8 на сто.
Според представителите на бранша сложеният таван от 3% месечна лихва е много нисък и за да не се отрази това пагубно на дейността, те ще въведат допълнителни такси и комисионни, които ще компенсират ниската лихва. "И при банките също е така, те обявяват лихва за даден кредит, но накрая процентът на разходите е доста по-висок. Ако правиш малък превод, можеш да платиш такса от 50 или 100% от стойността му", коментира управител на заложна къща.
По думите му при минимално микро кредитиране, примерно от 10-20 лв., лихвата идва 0.30-0.60 лв. и тази сума е недостатъчна да покрие разхода при отпускането на въпросния кредит.
Изискването заложните къщи да се регистрират по реда на Търговския закон и Закона за търговския регистър, а ако извършват сделки с изделия от благородни метали и скъпоценни камъни, да е необходима регистрация и по чл. 13, ал. 2 от Валутния закон също не било новост, обясниха от заложна къща в Младост.
Изискването заложната къща да не може да приема като обезпечение изделия от благородни метали, които не притежават държавна марка (титър) за съдържанието на благородни метали в сплавта, и скъпоценни камъни, които не са придружени със сертификат за идентичност и качество щало да спъва доста хора, желаещи да заложат вещ без маркировка. Защото изделия от благородни метали, произведени преди 2000 г. нямали такава марка, както и златни монети и подарени от чужбина скъпоценности.
Наредбата дава 6 месеца на раздаващите заеми срещу залог да приведат работата си според новите изисквания.
Даниела Георгиева
