„... осъжда ни света за туй, що стане знайно,
и ний не вършим грях, кога грешиме тайно.”
Молиер, „Тартюф”
В края на м. септември 2014 г. - преди повече от година - Лютви Местан, Делян Пеевски и Йордан Цонев поискаха международна фирма да разследва т. нар. „източване” на КТБ. На същото мнение бяха и видни експерти от БСП като Румен Гечев.
Декларирано беше желание за пълна прозрачност.
Рефренът за окрадената банка и батковците от чужбина, които ще върнат парите, беше повторен през октомври 2014 година от Мартин Димитров. Благодарение на негова инициатива, Народното събрание единодушно стигна до същата тази идея и препоръча на БНБ да намери детективска агенция, която да се впусне в търсене на „откраднатите” пари. През м. ноември УС на БНБ също се включи в този хор. Въпреки независимостта на Централната банка, „препоръките” на парламента бяха приети едно към едно. Естествено, тежестта на решението, наложено от партийните функционери, участвали в атаката срещу КТБ, беше прехвърлена върху синдиците и Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Лично г-жа Кордовска (същата, която си прибра парите от влога в КТБ в тъмна доба) предложи на Управителния съвет на Фонда да вземе решение за наемане на детективи.
Но, както казваше Николай Хайтов, едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш. Оказа се, че за такова действие е необходимо да се промени правната рамка.
Това надлежно е направено през м. март 2015 г., чрез промени в Закона за банковата несъстоятелност.
В новоприетата т.17 от чл.31, ал.1 на Закона за банковата несъстоятелност на УС на Фонда се дава липсващата дотогава възможност да „възлага на лица, притежаващи необходимия международен опит в разследване на банкови фалити, да извършват действия по проследяване и да препоръчват на синдика действия за запазване и връщане в имуществото на банката на активи, с които банката се е разпоредила в нарушение на закона, на добрите банкови практики, и/или когато даденото значително надвишава полученото, както и в случаите на отпуснати кредити при недостатъчно или липсващо обезпечение или на свързани лица, когато тези сделки или трансакции са довели до влошаване на нейното финансово състояние.”
Тази законова промяна е направена изрично в отговор на законопроекта на Мартин Димитров от м. ноември 2014 г.
Много странно е как текст, който не е бил дискутиран в Бюджетната комисия въобще, попада в Доклада на същата тази комисия, с личната намеса на Менда Стоянова и явно по лично разпореждане на НВ Бойко Борисов.
Законопроектът е приет от народните представители, които така и не разбират какво са гласували. Дори членовете на Бюджетната комисия не проумяват, че са гласували нещо, което не е било обсъждано преди това, освен в нарочни совалки „извън протокола”. Никой не се сеща (въпрос на компетентност), че информацията, получена по този начин, няма правна стойност и не може да служи за нищо съществено, освен за целите на икономическото разузнаване. Фондът се развихря и задейства процедурата по избор на детективска компания. От 11 кандидата за ровене в „тайните” на КТБ остават 6, между които и Аликс Партнерс.
Изборът на детективска агенция е толкова важен, че главният надзорник на БНБ Нели Кордовска не се явява на 19.05.2015 г. в Народното събрание пред Временната комисия за КТБ (известна като „Комисията „Деси”” по името на председателя й), а представя болничен лист за счупен крак. За сметка на това в същия този ден тя присъства, въпреки счупения крак, на заседанието на УС на Фонда за гарантиране на влоговете, на което се обсъждат кандидатурите на детективските агенции. Явно този избор е по-важен за кариерното и финансовото й развитие, отколкото да се обяснява пред Комисията, разследващата действията и бездействията на БНБ и останалите институции по казуса КТБ. Вероятно е била права, имайки предвид „яловия” доклад на тази Комисия.
Съвсем „случайно”, малко преди избора на специална детективска агенция да бъде финализиран, на 22.05.2015 г. в КТБ се появява Марси Рийз – Посланик на САЩ в България към този момент. Постните иначе отчети на синдиците отразяват това нейно посещение и то става публично достояние. Тази нейна странна дипломатическа активност заостря вниманието на обществеността още веднъж към КТБ и причините тя да бъде атакувана и затворена. Скоро след това посланик Рийз внезапно е освободена от длъжността.
Марси Рийз е посланик на САЩ в България от 5 септември 2012 г. Тя е старши дипломат от кариерата с трийсет и пет годишен опит в Европа, Централна Америка и Близкия изток. Посланик Рийз е специалист в областта на националната сигурност и военно-политическата сфера. Работила е по контрола над стратегическото въоръжаване и на двустранните отношения със Западна Европа, Балканите и Ирак.
Нищо случайно няма. В КТБ се пази информация за сделките на предприятията от отбранителната промишленост и енергетиката – и двата отрасъла са изключително интересни за основните фирми, финансиращи кандидатските кампании на американските президенти. Особено ревниво беше приет фактът за пробива на родната отбранителна индустрия в Ирак. Само през 2014 година над половин милиард долара щяха да постъпят от Ирак в България, а не в джобовете на американската военна индустрия. Е, това беше надлежно осуетено с атаката срещу КТБ и нейното затваряне.
Аликс Партнърс печели убедително състезанието с останалите конкуренти. С благословията на Фонда за гарантиране на влоговете, т. е. с благословията на министър Горанов, синдиците сключват договор, който е уникален по своята същност. На Аликс Партнърс се дава пълен достъп до цялата информация в КТБ, независимо колко е чувствителна за националната ни сигурност, а те от своя страна трябва да изготвят един доклад, който никой няма правото да прочете, камо ли да публикува. Както се казва, „Изгорете документа преди неговото прочитане”. За изготвянето на този мистериозен доклад на фирмата са платени 22 милиона долара от масата на несъстоятелността. „Малко” са ощетени кредиторите - за кой ли път. Те и без това ще пият една студена минерална вода „Банкя”. Така, освен информацията, обект на националната сигурност, Аликс Партнърс получават и една сериозна сума. Отделно от това от масата на несъстоятелността се плащат доста щедри заплати на над 10 преводачки, които денонощно обслужват представителите на детективската агенция.
Тук човек си задава съвсем резонния въпрос: „А тези прекрасни хора дали имат право на достъп до класифицирана информация?!” Дали от ДАНС е искано разрешение за такъв достъп и дали ДАНС са им издали такова разрешение?! Едва ли. Но това явно са незначителни подробности по отношение на агенция, очевадно протежирана от официалните представители на новия „Голям брат”. Какво са някакви си държавни тайни между съюзници?! Какво са някакви си 22 милиона долара между приятели?!
Какъв е ефектът от доклада за изясняване истината за атаката срещу КТБ? Нулев! Потвърди се нещо, което беше известно и преди доклада - че пари навън не са изтичали.
Дали Аликс Партнърс ще запазят доклада само за себе си? Едва ли – те нямат пряк интерес от тази информация. Но те спокойно могат да я предоставят на всяко трето заинтересовано лице. Така например, облигациите по заема на КТБ бяха изкупени от пет американски хедж фонда. Те не се заявиха като кредитори на банката, но нищо не им пречи да осъдят държавата за 150 млн долара главница, плюс дължими лихви, пропуснати ползи, преки и косвени щети, стига да разполагат с необходимата вътрешна информация. Каква ли сума са склонни да похарчат за информация, която ще им донесе не по-малко от 200 милиона долара?
И така, проактивните действия на ДПС, ГЕРБ, БСП и РБ доведоха до изтичане на информация, чувствителна за националната ни сигурност, и предстоящи преки финансови щети за държавата. Платена е значителна сума без ефект за когото и да било, освен за Аликс Партнърс, но за сметка на всички негарантирани вложители и прочие кредитори. От широко прокламираната първоначална идея за прозрачност и достъпност на информацията, ползването й за повишаване на събираемостта на вземанията на банката и т.н., и т.п., остана само една фикция, една илюзия, една димна завеса, целяща да замъгли ролята на въпросните политически сили в убийството на КТБ.
