"Опраска" е последният моден управленски писък. Научихме думичката от записи на разговори между съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова. Янева, като шеф на Софийски градски съд споделя, че премиерът Борисов казал на главния прокурор да я "опраска" за дадените от нея разрешения за СРС по разработката "Червеи".
Това "опраскване" минава като "червена нишка" и в другите разговори, в които двете дами замесват главния прокурор Сотир Цацаров, шефа на ВАС Георги Колев, шефа на етичната комисия във Въсшия съдебен съвет (ВСС) Ясен Тодоров и шефа на бюджетната комисия на ВСС Димитър Узунов. Всички те се върят около "опраскването" като ту обещават да говорят със самия Борисов, да ходатайстват, така да се каже. Всичко това, за да бъде спасена по някакъв начин Янева, а делото "Червеи" да бъде заметено под черджето.
Публикуваните от сайта Биволъ разговори за пореден път потвърдиха тежките съмнения, че властта у нас се упражнява по сталински - един самодържец отгоре и всички пърхат около него като пеперуди. Всяко ново доказателство в тази посока прави ситуацията в България още по-потискаща.
Дума "опраска" в българския език няма. Не е дори спомената в Речника на българския език - 14 тома (до буква П включително), които включват 112 686 заглавни думи. На буквата О липсва "опраскам".
Но и без да е в речниците думата "опраскам" само за няколко дена промени много неща в живота ни. Научихме, че:
Първо: Премиерът единствен казва кой да бъде "опраскан" и кой не.
Второ: Няма значение какъв е скандалът - решава го премиерът.
Трето: Замазва се всичко, което е гадно и престъпно. Справка - разследването по "Червеи".
Четвърто: Магистратурата не е независима.
Пето: Висши магистрати участват в задкулисни интриги.
Поуката също е ясна: Ако премиерът те харесва е едно "опраскване", ако не те харесва - съвсем друго "опраскване". Може дори да те покани на разходка в парка, както споменава самата Янева.
В която й да е цивилизована държава "Яневагейт" щеше да взриви обществото. Премиерът щеше да е хвърлил оставка, а социолозите и политилозите щяха да са отчели управленска криза. Институционална също, поради участието на висши магистрати в нея. Ако към това се прибави и МВР с неблагополучията и протестите, разследването на банковите сметки на Борисов, Пеевски и Доган в Лихтенщайн, прикриването на контрабандата с цигари на "Булгартабак", съсипването на КТБ и ограбването на Виваком - нещата щяха да са поели в посока на предсрочни избори. Забърканите в аферата покрай "Червей" щяха да са без имунитет и обект на разследване. Самата партия ГЕРБ щеше да е в нокдаун.
Нищо подобно не се случва тук. С назидателен тон министър Павлова ни вдига цената на винетките. Менда Стоянова се държи в парламента с критикуващите некадърния бюджет, както Макаренко се е държал с възпитаниците в трудовите училища. Министър Румяна Бъчварова е загрижена повече за розовите си костюмчета и перленото герданче, отколкото за реформите в МВР. Проблемите със сигурността на гражданите ще останат. Няма да ги реши нито МВР, нито прокуратурата, нито ВАС. Защото са част от модела #Кой, олицетворяван от депутата от ДПС Делян Пеевски. Колкото и да отричат, няма вече кой да им повярва. Невъздържаното и екзалтирано хвалене на споменатите управници и магистрати от пеевските медии само засилва убеждението, че са част от политико-мафиотския кръг. Дори нещо толкова дразнещо не могат да спестят на народа. Или не искат.
Здравният министър говори за реформи и в същото време се опитва да потули огромен скандал с вноса на опасни ваксини от Турция.
Колежката му Лиляна Павлова се хвали с магистрали и пътища, каквито другите страни, включително балканските, са построили отдавна, при това доста по-качествени.
Да, има нови спортни зали, но няма деца и млади хора да спортуват в тях. Избягаха от тази държава, а не от родината.
Докато пишех този текст, приятел ми изпрати текст, на който попаднал във фейсбук. Става дума за разпространявания в цял свят шеговит текст: "Какво правят хората с умрелия кон".
Народна мъдрост на индианците дакота гласи:
Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него.
Управляващите в България не слизат от коня. Вместо това разработват стратегия след стратегия какво да се прави с издъхналото добиче:
- Снабдяват се с по-здрав камшик;
- Сменят ездача;
- Заявяват, че винаги са яздили този кон и държат на него;
- Създават работна група за анализ на смъртта;
- Посещават други страни, да видят как там яздат умрели коне;
- Създават Task-Force за съживяване на коня;
- Плащат на хора от чужбина, които уж разбират от умрели коне;
- Включват обучителен модул, за да се научим да яздим по-добре;
- Правят сравнителен анализ между различни умрели коне;
- Променят критериите за това, кога един кон се счита за умрял;
- Прокуратурата започва разследване срещу неизвестен извършител;
- Създава се парламетарна комисия, която съставя доклад за умрелия кон;
- Впрягат много умрели коне, за да станат по-бързи;
- Обясняват: Никой кон не може да е толкова умрял, че да не може да бъде язден;
- Възлагат проучване дали има по-добри и по-евтини умрели коне от нашия;
- Създават група по качеството, за да се намери приложение за умрели коне;
- Разширяват сферата на отговорност на умрелия кон;
- МВР търси убиеца на коня по горещи следи;
- Развиват мотивационни програми за умрели коне;
- Преструкторират, за да може друга област да получи умрелия кон;
- Премиерът обяснява, че конят не е мъртъв, а спи;
- Здравният министър взима отпечатъци от мъртвия кон;
- Реформират умрелия кон и го лишават от привилегии.
Дакота на езика на сиуксите означава "съдружие" или "заедно". Вождът е наричан "уакичунша" и се избира най-достойният. През 2007 г. останалите живи потомци на племето дакота обявяват, че се отделят от САЩ в земите си в Южна и Северна Дакота, Вайоминг, Небраска, Монтана и Колорадо. Самият президент признава, че те са много горди хора. Българите сме по-различно племе. Гърците ни викат "вулгарос", а Турците ни наричат Булгаристан, а ние си траем. Уж сме суверенна държава, а се държим като васали и с освободители, и с поробители. Управниците ни на това му викат геополитическа стратегия. Вътре пък ни газят сатрапи от най-долнопробен вид, а ние им се кланяме, целуваме ръка и ги преизбираме. Най-накрая дойде моментът да ни опраскат едно хубаво, след което някой ще угаси лампата. За да не виждаме собствения си ужас и резил.
Лошо подобие на живот.
Довиждане.
Огнян Стефанов
