Когато в петък вечер е започнала стрелбата в ресторант „Каса Ностра” в Париж, Сафер е бил на работа зад бара. Стоейки близо до мястото, на което едва не загинал, той спокойно си спомня за зловещото преживяване. „Бях на бара. Чухме експлозии – наистина силни. Всички започнаха да крещят, върху нас се сипеха стъкла. Беше ужасно. Навсякъде имаше стъкла, които ни удряха по лицата”, разказва той пред Би Би Си.
„Видях две жени на терасата, които бяха ранени – едната в китката, другата в рамото. Кървяха много”, спомня си Сафер.
Въпреки риска той не можел да не им помогне. Изчакал стрелбата да затихне и изтичал при пострадалите жени. „Взех ги с мен и се втурнахме към мазето. Стоях с тях и се опитах да спра кървенето. Докато бяхме долу, чувахме изстрелите, които продължаваха горе”, продължава разказа си Сафер.
По време на бягството им обаче ужасът бил дори по-голям. „Когато излязохме навън, видяхме тела на улицата. Толкова много ранени”, казва Сафер.
54-годишният Жан-Пол Люгон живее наблизо и пристигнал там само минути след като убийците са си тръгнали.
Той е бил в кухнята, когато чул изстрели. „Стрелбата продължи сякаш цяла вечност – най-малко 2 или 3 минути непрестанна стрелба. Можете ли да си представите? Изтичах долу и видях трима мъртви на земята”, споделя той.
„Чувствам толкова много гняв. Чист гняв. Това са невинни хора”, допълва Жан-Пол, цитиран от bTV. Той е благодарен на късмета си, тъй като е имал среща в ресторанта.
„Каза Ностра” се намира в източния 11-и район, който е смесен – има много мюсюлмани и хора от арабски произход. Люгон е шокиран, че неговият квартал е нападнат.
В северния 18-и район, един от основните мюсюлмански квартали на Париж, гневът също е осезаем.
„Не сме като тях”, казва за нападателите 44-годишният Джамал. „Нямаме нищо общо с тях. Отвратени сме”, категоричен е той.
Джамал се притеснява и за по-дълбокото влияние, което атаки като тези оказват върху мюсюлманската общност. „Французите не ни приемат”, казва той.
Ролята на исляма във Франция е постоянна част от публичното говорене.
Когато се оказа, че френски граждани са извършили нападението над „Шарли Ебдо”, се повдигнаха въпроси за живота на младите мюсюлмани във Франция. Защо тези хора искат толкова да навредят в името на Господ? Какво се е объркало в живота им? Има ли Франция конкретен проблем?
Сафер няма отговорите на тези въпроси. Той живее в 11-и район и е мюсюлманин от алжирски произход.
В някои отношения историята му прилича на тази на Ласана Батили, млада имигрантка от Мали, която е скрила група от изплашени клиенти от нападението над магазина за кашерни храни през януари.
И двамата са мюсюлмани и са рискували живота си за другите, докато в същото време други хора с тяхната религия са способни да извършат клане.
