"Борбата с бедността не е приоритет за българското правителство. С политиката си през последната година то ускорява негативните тенденции”. Това заяви на пресконференция след заседание на ИБ на БСП председателят на партията Михаил Миков. Той се позова на материал, внесен от евродепутата Георги Пирински.
По думите на лидера на левицата един от основните европейски приоритети в Люксембургското председателство е именно задълбочаване на социалното измерение в Европа и най-вече въпросите, свързани с бедността. „За българското дясно правителство това не приоритет, а България е на първо място в ЕС по този показател”, каза още Миков. Той посочи, че в страната ни 48% от хората живеят в риск от бедност и социално изключване, а над три пъти по-високо, спрямо средните за Европа показатели, е рискът от бедност при децата и хората от третата възраст. Той обобщи, че огромният дял на българите, живеещи в бедност и социално изключване, съчетани със задълбочаващи се неравенства, поставя под риск самите основи на обществото и държавността. „Имах повод на КСНС при президента да коментирам, че не може България, обсъждайки въпросите на риска, на тероризма, да констатира, че една от основните причини е бедността в Африка и Близкия Изток, миграцията, бежанците и в същото време да не си даваме сметка какво се случва в България по този въпрос”, заяви лидерът на левицата.
Миков съобщи, че е бил обсъден и терористичният акт в Париж и как той се отразява на политическите перспективи пред България. „Има един изключително важен въпрос, произтичащ от това, което се случва в Европа през последните дни. Българското правителство е поставило като трети приоритет Шенген и е доста нелепо в тази ситуация, когато Европа затваря граници, когато поставя сигурността преди приоритета свободно движение, когато се надигат тежки обществените настроения по отношение на свободното движение, свързано с бежанския натиск и терористичните актове, ние да продължаваме по такъв банален начин да поставяме въпроса за Шенген като български приоритет”, заяви Миков. Според него този въпрос трябва да бъде поставен по друг начин. Той подчерта, че приносът на България в охраната на 1300-километрова граница на ЕС с парите на българските данъкоплатци не се оценява като допълнителен принос в общата сигурност на ЕС.
Миков определи случилото се на последното заседание на Националния съвет на БСП като опит за дестабилизация на партията преди Конгреса. „Ако има нещо положително, това е, че НС прие с голямо мнозинство проекта за решение, който потвърждава курса на партията и организационните мерки- курс на лява опозиционна, национална политика на БСП”, каза още лидерът на БСП. По думите му причините за това са свързани с лични настроения, амбиции и върху тях се отразява опитът на ръководството в последно време за установяване и пресичане на зависимостите на различни равнища в партията – един процес, който и ИБ, и НС на БСП показаха, че имат воля да продължат. „Не можем да не отчитаме и това, че БСП не прие да участва в управлението, предпочетохме да бъдем верни на избирателите, не приемаме чрез прегръдка с АБВ да обслужим дясното управление на ГЕРБ. Това са част от причините, които доведоха до този опит за атака към ръководството преди Конгреса”, допълни лидерът на БСП. Той бе категоричен, че БСП ще се бори за връщане на доверието на хората и с него иска да печели избори, а не с поправки на протоколи, купуване на гласове и заплахи.
„Президентът не само с изявления, но и с определени действия работи срещу националните интереси на България”, коментира Миков по повод на изявлението на държавния глава за „Индипендънт”. По думите му има конституционни механизми, които могат да се използват, има и основания. „Ако има партии в българското НС, които да поставят на разглеждане въпроса за отстраняване на президента, БСП ще се включи в дискусията”, обясни той. Миков припомни, че е поставял въпроса, защо в противоречие със закона е награден Вартоломей I с орден „Стара планина”. „Това не е по-малка обида за българските граждани и за българската държава и нарушение на закона с действия”, категоричен бе той.
