Ако сме нормална държава, днес по обед в нозете на демокрацията би трябвало да се търкалят най-малко пет прокурорски оставки. Заради незаконния арест на Волен Сидеров и Десислав Чуколов.
След уникално съдебно заседание, продължило до полунощ, съдия Веселина Ставрева от Софийския градски съд потвърди "диагнозата", поставена от "Общество и власт" още вчера по обед (виж тук): задържането под стража на двамата атакисти е незаконно, защото по делото няма нито едно доказателство, че двамата се готвят да бягат, да извършат ново престъпление или да принуждават свидетели да лъжат в тяхна полза. Ето защо те излизат на свобода срещу парични гаранции от по 6000 лева.
Оттук нататък, каквото и да си говорим, истината ще си остане истина. Най-много да стане много по-тъжна и горчива. И, понеже отдавна никой не се интересува какво пише в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и защо го пише, предлагаме на вниманието ви две разпоредби, които и главният прокурор, и подчинените му би трябвало да знаят дори на сън да ги бутнат. А, ако случайно са пропуснали да наизустят тази част от професионалната си "библия", трябвало е да си преговорят урока преди доброволно да излязат под светлините на прожектора.
Първият текст, естествено, има пряка зависимост с казуса "Държавата срещу Сидеров и Чуколов". Става дума за чл. 63 от НПК, който регламентира налагането на най-тежката мярка за неотклонение:
(1) Мярка за неотклонение "Задържане под стража" се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
(2) Ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал. 1 е налице, когато:
1. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив;
2. лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс;
3. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
Отдавна е известно, че поведението на Сидеров, Чуколов и компания в НАТФИЗ - колкото и брутално нагло и грозно да е, изобщо не се вписва в хипотезите, изброени в току що цитираната разпоредба. Тоест - ако Сотир Цацаров е заповядал на своите подчинени да оковат атакистите и да ги хвърлят в тюрмата до второ нареждане, те съвсем спокойно са могли да му откажат. Защото, колкото и всевластен господар на държавното обвинение да е главният прокурор, дори и той не е по-голям от закона. Хеле пък от Наказателнопроцесуалния кодекс.
Още повече, че в същия този НПК съществува още един текст - чл. 17, който позволява на редовите обвинители да се бунтуват срещу шефовете си и да не изпълняват подобни "мокри поръчки". Той се намира в Раздел "Общи положения", Глава втора "Основни принципи", озаглавен е "Неприкосновеност на личността" и гласи:
(1) Спрямо гражданите, които участват в наказателното производство, не могат да се вземат мерки за принуда, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс.
(2) Никой не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на съда. Прокурорът може да разпореди задържане на обвиняемия за довеждането му пред съда.
(3) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.
(4) Когато задържаният е чужд гражданин, незабавно се уведомява Министерството на външните работи.
(5) Съдът, прокурорът и разследващите органи са длъжни да освободят всеки гражданин, който незаконно е лишен от свобода.
Но... не би! По всичко личи, че в момента част от българските прокурори все още робуват на една от порочните практики по времето, когато държавното обвинение бе под ботуша на Никола Филчев. Формулировката е дело на един от най-усърдните преторианци на бившия главен прокурор - Цеко Йорданов, на чиято съвест лежат не едно и две престъпления срещу правосъдието. Цитираме по памет: "В прокуратурата няма НК и НПК, има каквото каже господин Филчев!"
И наистина така си беше. Или все още е?
Колкото до магистратските скалпове, които трябва да бъдат принесени в дар на Темида, те наистина са не по-малко от пет на брой, защото по подобни "шумни дела" работят най-малко половин футболен отбор люде:
- двама редови слуги на Темида от Софийската градска прокуратура (СГП) - следовател и наблюдаващ прокурор;
- техните преки началници - шефът на Следственото отделение и шефът на СГП;
- "дежурен контрольор" от Върховната касационна прокуратура ((ВКП);
- ресорният заместник-главен прокурор (както и да се казва той).
Плюс главният прокурор г-н Цацаров, без чиято санкция подобен фарс е абсурд да бъде съчинен и разигран.
Скалповете май се оказаха малко повечко, но така и трябва. Даже Мечо Пух го е казал - колкото повече, толкова повече!
И накрая - ама без абсолютно никакъв майтап, Волен Сидеров и Десислав Чуколов наистина да "отвлекат" Сотир Цацаров в неизвестна посока и да го съдерат от черпене. Защото, ако не беше тоя фарс, до следващите парламентарни избори от "Атака" я останеха един-два рейса хора, я не!
Сайт „Общество и власт”
