Църквата почита Света Великомъченица Екатерина. Имен ден празнуват Ката, Кате, Катерина, Катеринка, Кати, Катин, Катина, Катица, Катка, Катрин, Катуна, Катуша, Катюша, Катя, Кети, Кина, Кинка; Катинко, Катинчо, Като, Катош, Катул, Катуш, Тина, Тинка (може да са галени и от Христина, Кристина и др.).
Света Екатерина (или св. Катерина) живяла в края на III в. и началото на IV в. в Александрия. Родът й бил знатен, царски. Изучила философията, литературата, медицината - най-модерните науки за времето. Особено силно било дарованието на Екатерина в медицината. Много знатни князе искали ръката й, но тя на всички отказвала. Била решила да се омъжи само за равен й по хубост, ум и знание. Такъв младеж така и не се намерил.
Не знатните и богатите, а един скитник отшелник определил живота й, разкрил й света на християнството, тайните, чудесата и мъдростта му. А една нощ в съня й се явила Мария Богородица със своя син, проговорила й искрено и от душа и точно така, искрено и от душа, и Екатерина се отдала на вярата. От този ден до смъртта й останали не много дни. При всеки повод тя показвала на езичниците новата си вяра. Веднъж на едно голямо езическо жертвоприношение рекла пред всички на царя: „Царю, не те ли е срам да се молиш пред гнусните идоли? Защо не познаеш истинския Бог, който е слязъл на земята в човешка форма заради нашето спасение?"
Жестоко било наказанието за такива думи. Но царят оценил красотата на девойката и вместо мъки й предложил ръката си. Трябвало само да се откаже от християнството и щяла да царува като истинска царица. Но предложението било отхвърлено с презрение. Петдесет велики мъдреци викнал царят да разубедят хубавата девойка и тя накарала да отхвърлят идолите и да приемат вярата й. Упорството, силата и достойнството на Екатерина били завладяващи. Вече нищо не можело да я спаси от меча на палача. Тя била само на 18 години през 305 г. (или 310 г.), когато присъдата била изпълнена. Преданието разказва, че след смъртта й долетели ангели и отнесли тялото й на Синайската планина.
