Близо 22% от българите живеят в бедност, а още 40% от населението е в риск от бедност. Делът на работещите бедни у на достига 9,3%, а повечето от тях са с ниска степен на образование. Данните представи социалният министър Ивайло Калфин.
Вицепремиерът инциира конференция на тема „Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 - 2030 г. - приоритети и предизвикателства". Основната цел е да се представят и обсъдят официалните резултати от доклад, разработен по инициатива на социалното министерство от екип учени от Българската академия на науките.
Сред най-застрашените от бедност у нас са многодетните семейства, децата и самотните възрастни хора.
Ако погледнете бюджета за следващата година, от около 2 милиарда увеличение на разходите в държавния бюджет, малко под 400 милиона е увеличението на разходите за социалната сфера и мисля, че това е най-големият дял от допълнителните разходи, от тях основните отиват към пенсионерите и към децата, посочи вицепремиерът и министър на труда и социалната политика.
Много често се занимаваме с положителната страна на пазара на труда - колко нови работни места са открити, колко са заетите и т.н. Въпросът, който трябва да си задаваме също така, е колко са тези, които не проявяват интерес да влязат на пазара на труда, не виждат перспективи и започват да създават един собствен свят. Това е тема, която трябва да занимава цялото общество. Подобна социална изолация не бива да се допуска, коментира Калфин.
Той посочи още, че не трябва да бъркаме и темите, свързани с бедността, с двете линии за изчисляване на бедността.
Едната, отбеляза той, се изчислява в министерството на труда и социалната политика. За следващата година тя е 300 лева на човек от домакинството на месец. Другата линия на бедност е на база исторически данни. Тя е 320 лева на член от семейството.
Кои са основните причини за бедност?
Първо, бедните са безработни. Около 52% от безработните живеят в бедност. Има ясна връзка между бедност и заетост.
На второ място, бедните са деца. Изключително висок е процентът при непълнолетните деца, които живеят в бедност.
На трето място са самотни възрастни хора над 65 години. След тях са групата на семействата с много деца - над 3.
По образователно равнище също има пряка връзка с бедността. Едва 1.5% от работещите висшисти живеят в бедност. Основната част от бедните са с ниско образование. Делът на работещите бедни с начално и без образовение е 63.5%.
Третият важен критерий е свързан с типа домакинство. Нивото на бедност при семействата с три и повече деца е 78.9%. Тоест три четвърти от многодетните семейства са заплашени от бедност.
Тези фактори, критични за бедността, определят и какви трябва да са трайните решения и политиките, свързани с трайно изкореняване на бедността. Очевидно е, че най-важната политика е свързана с достъпа до пазара на труда, посочи Калфин.
Младите до 29 години, хората над 50 години, които са половината от регистрираните безработни и често съвпадат с трайно безработните, и хората с увреждания са трите групи, на които би следвало да се обърне особено внимание, смята вицепремиерът.
Той посочи, че по отношение на младежката безработица има много европейски програми. Всеки един млад човек с готовност да работи и да се премести географски може да получи предложение за работа или обучение, което впоследствие да доведе до работа. Това поставя въпроса за географската миграция.
Първият приоритет е на хората да се намери работа, за да могат да се издържат сами. Голям е проблемът при хората над 50 години или с увреждания, защото държавата не е намерила ключа, за да заинтересова бизнеса.
Надявам се през тази година да се случи „дуално обучение", което е професионално образование, заяви Калфин. Имаме разговори с други държави и представители на високотехнологични компании как да заинтересоваме хора, които иначе не биха отишли в университета. На тези хора може да им се предостави достъп до технологичните компании, за да бъдат мотивирани впоследствие да се върнат в университета, поясни той.
Има много млади хора, които са извън пазара на труда. За изминалата година младите до 29 години извън пазара са 45 000. Въпросът е, че има много други, които не са регистрирани в бюрата. Част от тях са извън пазара, защото родителите им изпращат средства или работят сезонна работа в чужбина и впоследствие отказват да участват на пазара на труда у нас, заяви министърът.
Децата са втората голяма група в бедност и подобряването на положението им до голяма степен е свързано с възможностите на родителите за доходи и със социалните трансфери към тези семейства. Трансферите са с ключова роля, закщото намалят бедността в страната ни с 14 процентни пункта.
Тази година имаше промяна при социалните трансфери, която стимулира интегрирането им с образование, здравеопазване и други социални политики. Целта е тези политики да са свързани в единна държавна политика, заяви Калфин и обяви, че в повишения бюджет с 2 милиарда лева при разходите за следващата година, малко под 400 милиона е увеличението на разходите за социални трансфери. Основната част от ръста е насочен към децата и възрастните.
Може ли да се направи нещо повече? Разбира се. То обаче не е по пътя само на социалните трансфери. То е свързано с образованието и достъпа до работни места. Това не би трябвало да става само със субсидирана заетост, а с много усилия в различни сфери и направления, посочи той.
Трансферите трябва да се насочат към хора, които по обективни причини нямат възможност да влязат на пазара на труда. Процесът на деинституционализация също е част от тези усилия. Доста по-скъпо е, но се създават условия за по-добро гледане на деца.
Заетите в момента са 3 милиона, или малко над 61% от населението. Нетно разкритите нови работни места са около 40 000 през изминалата година. Така че намаляването на безработицата не е свързано само със заминаването на хора зад граница, позова се на статистиката Ивайло Калфин.
Българите, работещи в чужбина обаче, имат важна роля за икономиката на страната посредством трансферите, които правят. Дали ще започнат да се връщат, не е ясно. Изследване на опита на другите държави сочи, че хората започват да се връщат, когато икономическото равнище достигне около две трети от средното за страните от ЕС, обяви той.
Връзката между БВП и доходите е голяма. Аз съм един от тези, които настоявам, че с ниски доходи няма как да борим с бедността. Доходите у нас трябва да растат. Единственият метод е с повишение на минималната работна заплата, посочи вицепремиерът.
Винаги ще има по-ниско платен труд и няма как по този начин да се изгражда ефективна икономика. Доходите от труд трябва да се повишават. Данъците в България гарантират лошо качество на публичните услуги. Ниските заплати и ниските данъци са илюзия, които не дават дългосрочна перспектива за развитие, поясни експертът.
Всички усилия в момента са към намаляване на субсидираната заетост и да се насърчат работодателите, които да наемат нова работна сила. И то за професии, които изискват образование. Проблемът е, че половината от младите извън пазара са с ниско образование. Няма как да се прескочи образованието.
Има място за това държавата да е с по-значима роля в икономиката. С един инвестиционен фонд, който да подпомага стартиращи предприятия например, който да създава инструменти за стимулиране на заетостта. Например държавата може да подпомага старта на нови компании с подобен фонд и впоследствие да изтегля участието си, предложи министърът.
