Според последно социологическо проучване, здравният министър Петър Москов е хем сред най-успешните, хем сред най-неуспешните министри. 17% от анкетираните 1100 души определят Москов като неуспешен министър и му отреждат второто място в класацията на неудачниците. Повече определят като неуспешен само министър Тодор Танев, 19%. Втори резултат Москов записва и сред най-успешните министри - 23,8% от анкетираните го определят като такъв. Разликата с отличничката Лиляна Павлова, обаче, е сериозна. Тя получава одобрението на 36,5% от анкетираните.
Тази двуликост на отношението към Москов, се изявява и по отношение на една от най-екзотичните му идеи - да се въведе данък “Обществено здраве”, придобил популярност като данък “Чипс”, данък “Москов” или данък “вредни храни”. Харесвали я 53% от българите, т.е. половината, твърдят социолозите. Този резултат, обаче, звучи доста смущаващо, като се има предвид характерологичната особеност на българина да бъде негативен срещу всяка мярка, която му бърка в джоба.
За сравнение в същото това проучване срещу увеличаване на акциза на цигарите се обявяват 61%, а срещу ръст на акциза на горивата и срещу поскъпването на винетките практически всички - 94%.
Затова може да се подозира, че ако тези 53% наистина са подкрепили въвеждането на данъка, то те със сигурност не са знаели що е то “Данък обществено здраве” или са сметнали, че това е поредният кьорфишек на Москов, който не бива да се приема насериозно.
Опитът по този начин да се повдигне спихналият рейтинг на здравния реформатор е доста нелеп, което си личи, ако човек се зачете във форумите под бодряшките материали из медиите за възторга от идеята за въвеждането на пореден нов данък.
Всеки здравомислещ човек би се усъмнил, че едни пари, които да предположим, ще бъдат събрани от евентуалния данък, ще бъдат похарчени по направление. По-скоро би заподозрял, че голяма част от тях ще бъдат откраднати. И едва ли би подкрепил изпразването на собствения си джоб в нечия друга полза.
Така че, когато социолози правят опит с проучване да вдигат нечий имидж, хубаво е все пак да се съобразяват с народопсихолигията.
А истинското “одобрение” за министъра прозира в друг резултат от същото проучване. На въпроса “В кои сфери смятате, че трябва да има увеличение на бюджета?” 81% посочват сферата на здравеопазването. Което си е откровен шамар за министъра-реформатор. Според изказване на бившия здравен министър д-р Илко Семерджиев пред БНР преди седмица, Москов е увеличил единствено бюджета си за административни разходи. А е намалил парите за диагностика, болнична дейност и промоция на здравето.
Друг показателен резултат в проучването е, че само 16% от анкетираните виждат някакви усилия на правителството да прави реформи в здравеопазването. За сравнение - 73% смятат, че се правят усилия за реформа в инфраструктурата.
Интересно би било социолозите също да проверят кои от “реформите” на министър Москов се одобряват – дали влизането в болница с пръстов отпечатък, сливането на болници, уволнението на директори, несъгласни със собственото му мнение, липсата на каквито и да е мерки за увеличаване на заплатите на лекарите и спирането на изтичането им зад граница и т.н.
Междув прочем оценката на повечето от тези т. наречени реформатори е дадена във времето - голяма част не стигнаха изобщо до парламента, а онези, които все пак влязоха вътре, са дадени на Конституционния съд.
