Държавата планира да финансира обучението на 30 хил. софтуерни специалисти в следващите 15 години, за да посрещне недостига на пазара на труда в тази област. От тях кабинетът очаква приходи в хазната от близо 2.6 млрд. лв. към 2030 г. Това е записано в концепция за насърчаване на обучението на софтуерни специалисти на Министерския съвет, публикувана за обществено обсъждане.
Документът е подготвен от политическия екип на вицепремиера Румяна Бъчварова заедно с няколко министерства. Целите се припокриват до голяма степен със записаното в стратегията за интелигентен растеж - повишаване на средната заплата за страната, намаляване на младежката безработица, намаляване на "изтичането на мозъци", повишаване на БВП и износа, пише "Сега".
Национално проучване сред работодатели от средата на годината показва, че в следващите 12 месеца те предвиждат да разкрият над 5600 работни места за специалисти и техници в областта на информационните и комуникационните технологии. "Поради ограничения брой специалисти в тези две професионални направления, голяма част от компаниите в сектора не успяват да реализират развитието си", пише в мотивите. Според различни оценки на представители от софтуерния сектор недостигът на ИТ специалисти е между 20 и 50 хил. Заетите в момента в ИТ сектора са около 24 хил. души, а оборотът в него е около 3 млрд. лв.
"При хипотезата, че от започналите образованието си допълнително 30 хил. души повечето ще го завършат и ще започнат работа, това би довело до 4 млрд. лв. ръст на индустрията", посочват авторите на концепцията. Според данните започналото през 2012 г. обновяване на компютрите в училищата не е дало сериозни резултати - в едва 500 от над 2300 училища в страната има оборудвани кабинети. По данни на образователното ведомство за 2014 г. местата за ИТ специалисти се запълват само в СУ, Техническия университет в София и Пловдивския "Паисий Хилендарски", като в тях кандидатите надвишават значително броя на местата. В същото време от общо около 4500 места за ИТ специалисти около 850 остават незаети. Според авторите на концепцията в рамките на три до пет години приемът на студенти в това направление в елитните университети може да се увеличи с 3 хил. годишно. За максимална ефективност новоразкритите бройки следва да бъдат съсредоточени във водещите висши училища в софтуерните професионални направления в четирите града, в които преобладаващо са ИТ фирмите - София, Варна, Пловдив, Бургас.
В концепцията се предлага да се въведе професия програмист, като се създадат обучителни центрове за учениците (9-12 клас) във всички по-големи градове. Първите пилотни центрове могат да започнат работа през септември 2016 г. за около 600 ученици. Предвижда се курсът за обучение да е основно в 10-и и 11-и клас. В 12-и клас учениците трябва да са в състояние за започнат работа на половин работен ден като стажанти в реални компании. Във финансовата обосновка на документа пише, че приходите в държавния бюджет с натрупване до 2030 г. ще възлязат на близо 2.6 млрд. лв. от данъци и осигуровки.
От СУ отчитат, че не могат да повишат приема по направленията, подготвящи софтуерни специалисти, заради недостатъчно финансиране от държавния бюджет за издръжка на обучението и нужда от подобрение и разширяване на материално-техническата база. На ниво средно образование трябва да се намали изтичането на мозъци сред дванайсетокласниците от математическите гимназии и да се акцентира върху професионалното образование. Целта е насърчаване на интереса за получаване на висше образование в България и осигуряване на бърза "писта" за преминаване през образователната система и навлизане на пазара на труда.
