Управляващите не се интересуват от този въпрос, както за магистралите и китайските посещения.
„Проблемът с отпадането от образование е на първо място социален и показва нежелание, неспособност на правителството и управляващо мнозинство, невъзможност на държавата да осигури участието на децата в учебния процес поне до навършването на задължителната по Конституция възраст”. Това заяви в декларация от името на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ председателят на левицата Михаил Миков. По думите му ранното отпадане от образование и обучение е сред основните предпоставки за последваща безработица и социално изключване. Той продължи, че проучванията са ясни – децата от етническите групи, децата на безработните, децата от бедните семейства ще бъдат и социално изключени, а правителството не се интересува от този въпрос, както се интересува от магистралите и китайските посещения. „Държавата би трябвало да съсредоточи усилията си към много по-съществено намаляване на дела на преждевременно напусналите, за да ограничи бедността, предавана през поколенията, от една страна, а от друга - за да осигури работна сила с подходяща квалификация, отговаряща на модерния пазар на труд”, каза Миков. Според него обаче това не се вижда в бюджета на правителството, не се заявява и като посока и намерение за справяне с този тежък проблем.
Миков се позова на данни, според които най-застрашени от отпадане в начален и прогимназиален етап от общото образование са децата от етническите малцинства и бедни семейства, без постоянна работа и доходи. „Това фактически е и въпрос на национална сигурност. Особено когато религиозната радикализация се превръща в идеология на модерния тероризъм. Ето защо буди и недоумение и не можем от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ да приемем, че проектът за бюджет стимулира влошаващата се тенденция за отпадане на ученици в средното образование”, каза още лидерът на БСП. Той обобщи, че управляващите не разбират, че социалната поляризация и неконтролираната бедност в крайна сметка ще доведе до унищожаване на тъканта в обществото и до изчезване на държавността – „така, както виждаме това да се случва всеки ден в не чак толкова далечни от нас в географско отношение държави”.
Михаил Миков се обърна към управляващото мнозинство в НС: „Трябва да спрете да гледате на образованието като на обособен и апетитен публичен ресурс, който ежегодно се разпределя. Образованието е преди всичко средство за съхранение, развитие и възпроизвеждане на българския народ”. Той припомни и алтернативните предложения на левицата - намаляването на средствата на образование - осигуряване на достатъчно средства за образователната система, в размер на поне 4 % от БВП, които да се насочат само към държавни и общински училища, към университетите, като при разпределението им се отчита конституционния текст, гарантиращ образованието на всички български граждани. „Защото този проблем е проблем не само на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ, той е проблем преди всичко на бъдещето на България и този, който не го вижда, е съучастник в унищожаването на това бъдеще. Това прави днешното управление на България”, завърши Миков.
Пълният текст на декларацията:
УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Преди десетина дни управляващото мнозинство прие на първо четене бюджета за следващата година. С актуализацията на бюджета за тази година правителството призна, че милиардните заеми не дават икономическо и социално развитие, призна несъстоятелност на водената политика.
Проектът за бюджет бе преценен и от синдикати, и от полицаи и служители на реда, и от културните дейци и научните среди и не на последно място - от работещите бедни, от хората на физическия и интелектуалния труд - като антисоциален, несъстоятелен и бюджет без посока. Този бюджет само задълбочава проблемите на България. А те са много и стават още повече. Предната седмица говорих за бедността, чийто причини и последици не намират решение в бюджета, защото явно не са от значение за управляващите. Днес ще говоря за един свързан с това проблем, който е също толкова съществен и важен - опасността от преждевеременно отпадане на деца от образование, за растящата неграмотност и социално изключване.
Тази година, на 15-ти септември 13 000 деца не посрещнаха първия си учебен ден в България – защото са заминали в чужбина при близки и роднини. Още няколко десетки хиляди ученици няма да продължат началното си и средно образование по същите причини - защото у нас няма перспектива и ще потърсят своя шанс извън България.
Днес 20% от децата в предучилищна и училищна възраст изобщо не ходят на училище.
Към момента делът на преждевременно напусналите образователната система деца и младежи у нас е близо 13%. И докато средно за ЕС има устойчива тенденция за намаляване на този показател, в България след 2011г. се отчита постоянно влошаване. Още повече, че редица страни със сходно на нашето социално-икономическо развитие, като Чехия, Словакия, Полша и Хърватия устойчиво поддържат нива на отпадане в порядъка на около 5 %. При нас е 13%, скъпи евроатлантици.
Намаляването на отпадащите от училище е един от основните индикатори по Стратегията „Европа 2020“. Би трябвало до 2020 г. той да се понижи до 10 % общо за целия ЕС. Националната цел на България е в тази категория да попадат 11% от лицата във възрастовата група 18-24 г. Защото още отсега правителството признава неспособността си и липсата на воля за постигане на общоевропейските стандарти. Ясна е политиката на правителството, след като бюджетът съдържа ясно изразена тенденция за устойчиво намаление на средствата за образование с по 0,1% годишно и едновременно с това управляващите приеха закон, с който парите се преразпределят и към частните училища, които формират търговска печалба. И ако за някой сравнението на тези цифри изглежда дребнаво, искам да кажа, че, дори България да достигне нивата от "Стратегия 2020", в което силно се съмнявам при това управление, това означава, че, за да осигурят комфорт на себе си и хората около себе си, управляващите ще жертват шансовете за развитие на поне 6-7 хил. български деца и ще намаляват бюджета за образование с по около 8.500.000,лв. годишно.
По дял от БВП, отделян за образование, ние сме на едно от последните места в Европа, но никой там не търси евроатлантическите критерии, както при ремонтите на аероплани. Това прави невъзможно образователните институции да инвестират в материална база, спомагателни услуги и персонал, необходим за активната работа с децата и техните родители.
Уважаеми госпожи и господа,
Проблемът с отпадането от образование е на първо място социален и показва нежелание, неспособност на правителството и управляващо мнозинство, невъзможност на държавата да осигури участието на децата в учебния процес поне до навършването на задължителната по Конституция възраст. Ранното отпадане от образование и обучение е сред основните предпоставки за последваща безработица и социално изключване. Защото проучванията са ясни – децата от етническите групи, децата на безработните, децата от бедните семейства ще бъдат и социално изключени, а правителството не се интересува от този въпрос, както се интересува от магистралите и китайските посещения. Държавата би трябвало да съсредоточи усилията си към много по-съществено намаляване на дела на преждевременно напусналите, за да ограничи бедността, предавана през поколенията, от една страна, а от друга - за да осигури работна сила с подходяща квалификация, отговаряща на модерния пазар на труд. Това обаче не се вижда в бюджета на правителството, не се заявява от правителството като посока и намерение за справяне с този тежък и национален проблем.
