Какви са позициите на отделните страни-членки на ЕС малко преди срещата
на върха на 21 и 22 юни обобщава журналистът Бернд Рийгерт от радио
„Дойче веле”.
Основните елементи на сегашния конституционен договор – според германското председателство – трябва да бъдат спасени, дори само поради това, че 18 от общо 27 държави досега са го ратифицирали. Основен момент в реформата е бъдещият метод на взимане на решения в съвета на министрите, който би трябвало да стане по-лесен и по-прозрачен. Предвидено е решенията да се взимат с така нареченото “двойно мнозинство” – това е мнозинство от 55% от страните-членки и поне 65% от населението на Европа. Следователно, ще стане доста по-трудно да се организират блокиращи малцинства, каквито има днес.
През 2004 г. всички правителства се съгласиха с този принцип на двойното мнозинство, слагайки подписа си под проекта за нова конституция. Сред тях беше и полското правителство. Затова германското ротационно председателство сега е доста стъписано от факта, че поляците изведнъж се отмятат от думата си. Полската външна министърка се аргументира с това, че проектоконституционният договор е пропаднал, а заедно с него ставали недействителни и старите подписи. С цел да намали влиянието на по-многочислени от Полша държави като Германия, Варшава предлага да се взима предвид не абсолютното число на живеещите хора в дадена страна, а да се изчислява корен квадратен от това число. Това предложение пък се отхвърля от 25 други страни-членки на ЕС. Само Чехия изрази интерес, с цел съседите да не останат напълно изолирани.
Не само Полша, но и Великобритания, Франция и Холандия изразиха желания за промени, които обаче според германското председателство вероятно ще могат да бъдат уредени по взаимно съгласие на предстоящата среща на върха. Великобритания настоява хартата за основните права да не става предмет на общото законодателство, защото и без друго евроскептичните британци нямали намерение да се отказват от собствените си закони в отделни области. Всяко решение, наложено със сила, щяло още повече да задълбочи кризата на общото европейско дело, твърдят от Лондон.
Правителството на Холандия категорично настоява Брюксел да не иззема от националните държави нови правомощия в областта на правосъдието и вътрешната политика. Иска се също така критериите за бъдещи присъединявания на нови страни да бъдат записани в договора, а фиксираните общи държавни символи на ЕС, като химн и флаг, да изчезнат от европейския договор – това пък като реверанс към холандските евроскептици. Франция на свой ред държи да се приеме нов европейски договор със значително по-малък обем от конституцията, който да съдържа само институционалните реформи на общността.
Предложението на Великобритания за отказ от общия европейски външен министър се отхвърля от повечето държави-членки. Още през 2004 г. беше гласувано създаването на този пост, който получи и доста широки правомощия. От Лондон твърдят, че проблемът е не толкова в предвидените правомощия, колкото в обозначението на поста – то внушавало, че съществува общо европейско правителство, а подобно нещо било нежелано във Великобритания.
Изваждането на спорните проблеми от дневния ред на срещата на върха и прехвърлянето им към правителствена конференция на страните-членки засега се отхвърля от повечето държави. Това обаче може да се окаже единствена възможност да се предотврати провала на срещата на върха.
