Страната ни е на предпоследно място по обучение на фирмения персонал. Предприемачите ни не проумяха, че единствен шанс да оцелееш е да влагаш ресурс за обучение на персонала си.
Даниел Панчев, АРГО
Има два подхода за разглеждане на човешките ресурси. При първият от тях те се разбират като всички останали ресурси (материални, финансови, информационни). Инвестициите в хората се възприемат като товар за бюджета на фирмата. Опростено този подход може да се покаже със следното уравнение
Персонал = разходи = финансов товар = заплаха за фирмата
Вторият подход поставя акцент върху хората и инвестициите за повишаване и усъвършенстване на техните знания и компетенции. Според застъпниците на този подход служители във фирмата не могат да бъдат сравнявани с останалите ресурси най-малкото защото те чувстват, реагират. Те отстояват тезата, че парите, вложени в обучение, ще се изплатят многократно на фирмата. Според тези изследователи
Персонал = основен ресурси = инвестиции = възможност за фирмата
За жалост голямата част от предприемачите у нас са възприели първия подход. За това никой не учуди информацията, изтекла през изминалата седмица, че страната ни е на предпоследно място по обучение на фирмения персонал съгласно публикуваното от Евростат изследване. Както се казва нищо ново под слънцето..... Ето какво се казва още в доклада на Европейската статистическа служба :
1) България е на предпоследно място в ЕС по фирмено обучение
2) Едва 29% от фирмите в България са организирали обучения за служителите си докато средният процент за ЕС е 60 на сто. С най-добри показатели е Великобритания, където цели 90% от частните предприятия провеждат обучения
3) Страната ни е и на предпоследно място по специално участващите в обучения служители като едва 15% от персонала на българските компании са посещавали курсове. Средно за ЕС делът е 33 % като най-висок този показател е в скандинавските страни и по –специално Швеция и Дания.
4)На 25-то място сред 27-те страни членки на ЕС сме и според разходите, които предприятията отделят за обучение спрямо общите разходи за труд и работна запрата.
5) Най-активни в обучението на служителите у нас са големите фирми с персонал над 250 човека (около 23 %), за предприятията с персонал от 50 до 250 души процентът е 12 на сто, а за тези между 10 и 50-6 на стo.
6) Близо 80 % от наблюдаваните български фирми дори нямат бюджет за обучение!!!
Най-страшно и тревожно обаче звучи факта, че страната ни не е показала никакъв напредък спрямо предходното изследване от 1999г. докато в северната ни съседка Румъния делът на фирмите, които са организирали различни курсове за персонала си е нарастнал от 11 на цели 40% !!! За нашата страна нещата са си останали същите – около 27-28 %.
Според мен това е така, защото предприемачите у нас за 20 години преход не можаха да проумеят едно основно нещо – в условията на ожесточена конкуренция, на бързо променяща се, динамична и турбулентна външа среда, на непрекъснати технологични нововъведения единствен шанс да оцелееш и да бъдеш конкурентноспособен е да си в крак с промените и да влагаш ресурс за обучение на персонала си с тези нововъведения. При нас българският висш мениджмънт предпочита „краденето” на готови, изградени кадри и дори внасянето на работници от чужбина (например от Виетнам), които да му излезнат без пари или максимално евтино пред възможността да си „отгледа“, “обучи” и „да моделира” свой персонал. Дано поне парите, предвидени по Оперативна програма „Човешки ресурси на Европейския Социален Фонд (над 1.214 млрд. евро за периода 2007-2013) да го накарат да се замисли и коригира това си поведение.
