Учени откриха гени, допринасящи за увеличаване на продължителността на живота, за да могат възрастните хора да се грижат за внуците си и да предадат познанията си на бъдещите поколения, пише The Telegraph.
Специална вариация на ген, която се наблюдава при голям брой хора изглежда служи за защита срещу деменция и проблеми със слуха. Факт е, че обикновено хората не страдат от здравословни проблеми, докато не достигнат значително по-напреднала възраст от други животни. Екип от Калифорнийския университет в Сан Диего смята, че тези гени са свързани с оцеляването на родителите, за да могат да помагат при отглеждането и на децата на децата си и за да предадат познанията си. Повечето животни не живеят дълго след репродуктивната си възраст, тъй като естественият подбор винаги е в полза на гените, които допринасят за възпроизводството. Хората обаче живеят десетилетия след репродуктивната си възраст, формирайки големи семейни мрежи и изпълнявайки важни роли.
Според изследователите гените на “бабите и дядовците” са се развили, за да защитят възрастните индивиди от невродегенеративни и кардиоваскуларни заболявания и да запазят приноса им за обществото. За да открият кои гени имат значение за продължителността на човешкия живот, учените са сравнили гени на шимпанзета - най-близкия ни родственик, с тези на хора. Оказало се е, че нивата на генната вариация CD33 са четири пъти по-високи при хората, отколкото при шимпанзетата. CD33 е изключително важен за правилното функциониране на имунната система и подтиска производството на амилоид-бета, който се натрупва в мозъка и нарушава функционирането на невроните при болестта на Алцхаймер.
Изследователите са открили още специфични за хората вариациии на други гени, участващи в предотвратяване на отслабването на умствените способности. “Тези гени вероятно са се развили, за да съхранят ценните и мъдри баби и дядовци и другите възрастни хора, както и за да забавят и предотвратят появата на зависими индивиди, които биха отклонили ресурси и усилия от грижата за младите”, казва д-р Паскал Гагньо от Института Солк, един от авторите на проучването, цитиран от "Фокус". “Изследването ни не доказва директно, че тези фактори са свързани със селекцията на защитните варианти на CD33, APOE и други гени, но има основания да се спекулира по тази възможност,” добавя Гагньо.
