Не може в задачи за деца в началните класове да се говори за кебапчета, пътища, дупки, знамена, махали. Факт е, че тази действителност е превърната в норма на нашия живот. Норма, срещу която трябва да учим децата как да я променяме, а не да бъде пример, коментира пред Фрог нюз психологът доц. Антоанета Христова от БАН.
Учебникът представя специализирано знание. Много е важно обаче как това знание се поднася и как се вмества в ценностите, на които учим децата. Езикът на учебника трябва да съответства на познавателното и комуникативно развитие на малките. Практика е да се поднасят толкова академично, че да захранват егото на този, който го е написал, а не да служат за усвояване на знания от съответната възрастова група.
Има липса на добра комуникация на знанията. Нивото е много високо на поднасяне на информацията, учениците не могат да са в диалог с преподавателя. Когато се правят учебници, трябва да има психолог, който да консултира изготвянето им, начина на поднасянето. Трябва бъдат съобразени с когнитивните особености на децата в комбинация с ценностите, на които ги учим, подчерта доц. Христова.
