По време на шестата среща на високо ниво по въпросите за миграцията на 29 ноември в Брюксел, Европейският съюз постигна съгласие с турското правителство Анкара да се ангажира с конкретни действия за намаляване на миграционния натиск към Европа. В замяна на това бе обещана щедра европейска финансова помощ и принципно съгласие за присъединяване към ЕС.
Налице е сделка – конкретно европейско финансиране срещу бъдещи турски действия. Макар че не бе оценена еднозначно, не в това е големият проблем. Въпросът не е и дали Турция ще има желание да изпълни поетите ангажименти. Голямата неяснота е по-скоро дали ще е в състояние да го направи? Подобен въпрос би бил излишен, ако Европа си бе направила труда да направи предварителни изчисления по отношение на миграционния потенциал на съседните на Турция държави.
Предмет на настоящите миграционни преговори бе съдбата на 2 млн. имигранти, намиращи се на турска територия и за които се предполага, че смятат да се преселят в ЕС. Брюксел прие подобна перспектива като имиграционна заплаха и се зае да гарантира своята сигурност.
Ако анализираме обаче внимателно статистическите данни, ще видим, че през последните години преди сегашната миграционна криза, населението на Турция нарастваше с около 1 млн. души годишно. Следователно въпросните мигранти на турска територия не са нищо повече от демографския прираст на югоизточната ни съседка за 2 години. Точно поради тези тенденции европейските демографи в края на ХХ в. смятаха именно Турция като най-голяма миграционна заплаха. Единствената тяхна грешка бе, че не бяха предвидили успешното икономическо развитие на Анкара, благодарение на което бяха разкрити нови работни места и по този начин бе задържано това нараснало население.
Трябва обаче да си дадем сметка, че турската икономика има своя предел, особено с оглед на разрастващия се близкоизточен конфликт и намесата на големите играчи в него. При това положение с основание изниква въпроса дали Турция ще може да изпълни отредената и от ЕС роля?
За трите основни страни на произход на нелегалните мигранти, минаващи през Турция, а именно Афганистан, Ирак и Сирия, демографските показатели са почти идентични с тези на Анкара. През периода 1980 – 2010 г., т.е. за 30 години, населението им се е удвоило, а само през периода 2000-2010 г. населението във възрастовата група 15-64 години в трите държави се е увеличило с 15 млн. души. От тях до настоящия момент са излезли около 8 млн. мигранти, поради което може да се приеме, че е реализиран около 50 % от техния досегашен миграционен потенциал. С продължаващото разрушаване на икономиките на тези държави, има още 7 млн. потенциални мигранти, готови да потърсят по-добър живот в Европа.
Това обаче е малката заплаха. Защото в перспектива до 2025 г, съгласно наличните данни за възрастовата структура на населението в Сирия, Афганистан и Ирак, през следващите десет години в трудоспособната група ще се включат нови 18,9 млн. души, които и в момента са налични, но в ученическа възраст. За същия период групата на трудоспособното население ще бъде напусната окончателно едва от 3,2 млн. души. Оформя се разлика от 15,7 млн. души, за които през следващите 10 години ще трябва да се създадат необходимите нови работни места. Прогнозите за подобен икономически възход са неблагоприятни, защото политическите конфликти и климатичните промени се очаква да продължат. Това ще доведе до по-нататъшното унищожаване на поминъка и съответно до още по-голям миграционен натиск към ЕС, като Турция ще бъде само транзитна държава.
Европа се надява Анкара да задържи досегашните 2 млн. мигранти, но при водените преговори въобще не стана ясно, че в тази сметка е взет предвид бъдещия миграционен потенциал на страните на произход. Каквито и мерки да се предприемат в бъдеще, Турция все по-трудно ще може да задържа прогнозирания обем на бъдещите миграционни потоци и по-голямата част от тях ще се опитат да продължават към ЕС по Източно-Средиземноморския миграционен път, алтернативно преминаващ през Гърция или България. Дори да приемем, че Анкара се справи с трудната задача и се превърне в един модерен миграционен (конц)лагер, то евтиният труд на мигрантите ще измести турските работници от пазара на труда. При либерализиран визов режим и обещание за еврочленство, на вратите на ЕС отново ще почукат турските гастербайтери. Този филм в Европа вече е гледан и той не завърши с хепиенд.
За съжаление в европейската сметка има още много пробойни, защото далеч не всички нелегални имигранти към Европа минават през Турция. По отношение на общия миграционен натиск към ЕС, вниманието на европейците трябва да бъде насочено към всички страни на произход от отсрещния бряг на Средиземно море, в които е налице демографски взрив, съчетан със слаба икономика. Съгласно данните на Евростат, такива освен Сирия, Афганистан и Ирак са Еритрея, Пакистан, Нигерия, Сомалия, Мали, Бангладеш, Гамбия, Иран и др. Всички тези държави през 2014 г. са формирали отделни миграционни потоци с обем над 10 хил. души годишно. През същата година от тези държави произлизат 61 % от лицата, търсещи убежище в ЕС.
Изчисленията на бъдещата потенциална миграция в тези страни показват, че през периода 2015 – 2025 г. от групата в ученическа възраст в групата на трудоспособното население ще навлязат нови 52,6 млн. души. В същото време тази група ще бъде напусната окончателно от 14,3 млн. души. Разликата от 38,3 млн. младо население в трудоспособна възраст ще окаже силен демографски натиск върху пазара на труда. Доколкото икономиката на тези страни не успее да предложи адекватен поминък, то ще се влее в миграционните потоци, оказващи миграционен натиск върху ЕС.
Данните за потенциалната миграция към Европа разкриват мащабите на заплахата за нейната миграционна сигурност. Това означава, че държавно-териториалното обособяване на отделните европейски нации има предели, които могат да загубят своето значение, ако бъде допуснато по-мащабно междурегионално преразпределение на световното население, изразяващо се най-общо в миграция от пренаселения Юг към страдащия от депопулация Север. Поради тази причина, ако иска да гарантира своята сигурност и бъдеще, Европа ще трябва да развива по-активна миграционна дипломация, в т.ч. създаването на зони на сигурност в самите държави с конфликтни огнища. Второто ниво на миграционна сигурност трябва да бъдат съседните държави и на трето, но не и на последно място трябва да се отделят ресурси за охрана на външните граници на ЕС, през които да могат да минават само легални имигранти, преминали предварително през интеграционни тестове.
Д-р Спас Ташев
Институт за изследване на населението и човека при БАН
