Политическият режим на Ердоган навлиза в остра политическа криза, което е малко парадоксално. На последните парламентарни избори неговата партия успя да възстанови своите позиции и да си извоюва мнозинство. По всичко изглеждаше, че ще успее да осъществи своите цели – а именно Турция да стане президентска република. Политическото устройство обаче зацикли, коментира пред Фрог нюз журналистът Александър Симов.
Ердоган не за първи път посяга на свободното слово. Превърна се в трайна битка на властта срещу всеки свободен журналист, който има „наглостта” да говори срещу политиката на Ердоган или да се опитва да изобличава действията му. Президентът се опитва да превърне медиите в своя бухалка, с която да осъществява шокова терапия върху населението. Арестът на журналистите е продължение на тази политика, продължение на тоталитаризма и техните ракови образования проникват в политическата система на страната. Всичко това рано или късно с гръм ще събори Едоган от власт. Големият проблем не е, че един самозабравил се човек се опитва да смаже остатъците от свобода в Турция. Проблемът е защо ЕС приема това за нормално. Не само че го приема за нормално, но и легитимира политиката на Ердоган, сядайки на масата за преговори, давайки зелена светлина за членство в ЕС. По нито един параграф Турция не отговаря на заявените европейски ценности. Меркел вече не приема идеята, че свободата е най-важното нещо, че свободата на словото е ценност! Елитите на ЕС в своята паника, в своето неумение да разберат настоящите проблеми, с които се сблъскват, вече се държат налудничаво по начин аналогичен на Ердоган. Когато две налудничавости се срещат по средата, няма как това да даде добър ефект за никоя от двете страни, посочва Симов.
Какво казва ЕС на тези турци, които искат промяна, които се борят срещу Ердоган? Той им казва, че за него те не означават абсолютно нищо. Това подчертава още веднъж двойните стандарти на европейската политика. Когато се критикува Русия по отношение на свободата на словото, за Турция няма такава критика. Нормално ли е това?!
Турция използва бежанците като бич, който размахва над Европа, използва ги като разменна монета, за да защитава своите политически интереси. Въпросът е къде са европейските служби, къде са европейските разузнавания, къде са европейските експерти по сигурност, които прекрасно знаят каква е тактиката на Ердоган, но не правят нищо, за да спрат колективното самоубийство на ЕС, коментира Симов.
