Храм-паметникът „Ал. Невски” е даден на църквата за да могат да се правят измами с еврофондове. Това е една от версиите, които застъпва сдружение „Будител” пред ВАС, оспорвайки собствеността му.
Съдебният състав с председател Панайот Генков и членове Мира Райчева и Албена Радославова дадоха ход на делото, като приеха представените писмени доказателства от жалбоподателите Веселин Станков и Страхил Керелов. Освен това конституираха като заинтересована страна по делото Светия Синод на Българската православна църква и насрочиха делото за друга дата. Съдиите настояха на него лично да се яви Страхил Керелов, за да стане ясно дали обжалва решените на МС в лично качество или като председател на сдружението.
Делото стана безпрецедентно след като пред съда се събраха много духовници, камбаните на столичните храмове забиха, а на самото заседание присъства лично патриарх Неофит. „До последно ще се борим”, заяви той лаконично на влизане в съда.
„Будител” оспорват решението на МС от 1 октомври 2014 г., с което храм "Свети Александър Невски" от публична държавна собственост става частна държавна. Два дни по-късно е подписан договор за преотстъпване правото на собственост на катедралата на църквата. На 8 октомври същата година в Министерския съвет се състоя и церемонията по връчване на акта за собственост на патриаршеския храм.
В жалбата до ВАС се посочва: „Възмутени сме от изказванията на професора по конституционно право Георги Близнашки, който като министър-председател на 8.10 2014 година твърди пред медиите, че храм-паметника е бил „Ничия собственост” и по този начин е била ползвана формулата от римското право и така се решило храмът да се актува като публична държавна собственост, а оттам в частна. Явно Близнашки пропуска историческият факт, че решението да се построи храма е взето от Учредителното народно събрание през 1879 г. Голямата част от средствата за построяването му са от държавния бюджет, гласувани през НС, и оттук следва, че той не е ничий, а всенародна публична собственост, за какъвто е обявен.
Явно цялата работа е за парите т. е средствата от еврофондовете, които ще се отпускат на вероизповеданието! Целевите средства за реставрация на храма трябва да се усвояват чрез държавата на базата на издадения акт за публична държавна собственост, за което да се води прозрачен финансов отчет, а не от БПЦ, която от години отказва да дава финансов отчет, за начина, по който оползотворява държавните субсидии. Тези порочни практики трябва да бъдат прекратени незабавно, се твърди още в жалбата.
В юридическите среди се коментира, че процедурата по прехвърляне на собствеността на храма е започнала още по времето на кабинета „Борисов 1” и всичко е вървяло гладко. Очаквало се при формирането на кабинета „Борисов 2” тя да приключи. Неочаквано за всички това се случва по времето на служебния премиер Георги Близнашки, заради което всички го подозират в известна доза суетливост, както и че е искал да остави историческа диря. Странното е, че в случая е пренебрегнато решение на Конституционния съд, според което служебен кабинет няма право да извършва разпоредителни сделки. Духовници съзират в това и друг подтекст и той се свързва със съществуването на Криптата под храма, където се съхраняват църковни светини, създадени още преди векове. Криптата, направена в сегашния й вид по времето на соца, се управлява от дъщерята на художника Светлин Русев-Ралица.
Твърди се, че самият Светлин Русев е кум на Георги Близнашки и след като храм-паметника „Ал. Невски” отива в ръцете на българската църква, е било сключено споразумение с Криптата да продължи да функционира по този начин и през следващите 25 години. Духовниците ни са категорични, че иконите, които се съхраняват там, могат да се възстановяват в музея на БПЦ, както и да се върнат в църквите, от където са взети и където е тяхното естествено място. Ако прехвърлянето на собствеността е щяла да стане при спазване на законите на страната, то какъв тогава е мотивът на Близнашки да избърза?, питат лаконично духовниците от Св. Синод и допускат, че те са изцяло лични. Припомнят още, че той ще бъде награден с църковния орден „Св. Св. Кирил и Методий” в знак на внимание и църковни заслуги. Дали Близнашки е избързал с процедурата, която така или иначе е щяла да се случи, за да си припише личен актив, предстои да разберем.
„Ние не можем да допуснем този сценарии, по който бе заграбен мавзолея-костница на „Св. Неделя” в Историческия Батак, отново да се повтори. Той също е публична държавна собственост и по същата документна схема бе превърнат в обикновен селски храм”, възмущават се в жалбата до ВАС членовете на сдружение „Будител”.
Най-големият проблем в храма е влагата, която буквално разяжда стените и с която владиката Тихон не може да се справи. Правителството на Бойко Борисов обеща да даде 10 млн. лв., но до този момент това не е направено.
Иначе богатата вътрешна украса е изработена от оникс, алабастър и пъстроцветни мрамори от бразилски, марокански, италиански и немски произход (Джиало ди Сиена, Верди ди маре, Оникс бразилиано, индийски алабастър и др.)[1]. Всички елементи от мраморната пластика са майсторски изработени и прецизно монтирани под ръководството на арх. Яковлев.
Подът на храма също е покрит с разноцветни италиански мрамори във вид на мозайки. Освен тях Яковлев е проектирал и орнаментните на мозаичните декоративни украси по стените. Орнаменталната мраморна резба е изработвана под ръководството на проф. Василий Перминов. Бояджийската работа е ръководил австрийският майстор Лестер. Металната пластика на вратите е изработена в Мюнхен, а мозайките са доставени от Венеция.
Осветителните тела са в стил неоампир. Централният полилей тежи 2 500 kg, окачен е на 27 m височина и е украсен с висулки (стъклени сълзи) от йенско стъкло.
В централния олтар (престол) се издига великолепен балдахин с четири основни колони, арки, 32 куполни колонки и капители, всички изработени от червен и зелен бразилски оникс и алабастър, а куполът е от мозайка. Архиерейският трон, царският трон и амвонът също са изработени от ценни мрамори с инкрустации .
Целият централен иконостас е изработен от разноцветни мрамори и се слива с двете предни ониксови колони на олтарния балдахин. Долната част на иконостаса (4 m) е от бяло-жълт мрамор (Джиало ди Сиена) с 9 отвора за иконостасни икони, поставени върху колонки от зелен италиански мрамор (Верде ди маре), а горната му част (2 метра) е от светло-червен мрамор (Чиполино ди Сиена) с десет по-малки отвора (също за иконостасни икони). Иконостасът е украсен също с барелефи и корнизи.
Фрог ще следи темата, ще търси различните гледни точки и ще продължи да ви информира.
