На днешния ден, 8 декември, студентския празник, ще празнуват близо 270 хиляди млади българи. Според националната статистика през академичната 2014/2015 г. студентите у нас са с 4 900 по-малко, отколкото са били през предходната година.
В степените на "професионален бакалавър" и "магистър" стойностите са се запазили в миналогодишните си размери - съответно около 15 хиляди и около 85 хиляди, но в степен "бакалавър" има спад.
Най-голяма част от учащите във висшето образование - над 63 хиляди - изучават стопански специалности и администрация. Следват техническите науки с около 35 хиляди студенти в момента, и направленията за обществото и човешкото поведение като социология и психология с малко над 28 хиляди студенти.
Най-малък е интересът към "математика и статистика", където през академичната година са били регистрирани само 483 души в бакалавърска и магистърска степен, по данните на НСИ за 2014/2015 г.
В момента делът на висшистите у нас е 26.9%, но амбицията на Стратегията за развитието на висшето образование е до 2020 г. България да се доближи до средното европейско ниво от около 36%. Освен стратегията правителството скоро прие и промени в закона за висшето образование, с които да постави качеството на образованието като основен критерии за финансирането на университетите.
Припомняме, че за първи път студентският празник, се отбелязва у нас през през 1903 г., като празник на единствения тогава в Княжество България университет - Висшето училище, след решение на Академичния съвет от 30 ноември 1902 г.
В решението се определя честването да бъде на 8 декември - в Деня на Св.Седмочисленици (на 25 ноември по нов стил) - един от които е и Св. Климент Охридски.
Празнуването е отменено след 1944 г. и датата е заменена със 17 ноември - Международен ден на студентската солидарност. През 1962 г. празникът на университета отново е възстановен на 8 декември. В продължение на годините се чества от студентите в цялата страна като техен празник и става общовалиден с решение на Съветът на ректорите на висшите училища през 1994 г.