Двама водещи македонски писатели ще бъдат предстанени още в първите дни на Панаира на книгата в НДК. Те са Владимир Плавевски и Фросина Пармаковска, чиито книги "Салджията от Вардар" и "Вишнева хроника" са финалисти за най-голямата македонска литературна награда - "Роман на годината". На български излизат в превод на Таня Попова и издание на "Персей".
Дотук добре, като изключим факта, че в информациите, тиражирани от БНР, става дума за превод, защото да се нарича "превод" нормализацията от диалект на книжовен език граничи с лингвистичния абсурд. По-възмутителен е обаче фактът, че представяйки двама романисти, БНР беше спретнало едно интервю, в което водещата безропотно изслуша събеседниците си, не отреагира на нито едно изявление, а доста от тях будеха най-малкото въпроси, да не говорим за коментар и ЗАБЕЛЕЖЕТЕ!? - Националното ни радио се беше напънало да подсигури "преводачка", която да ни преведе през дебрите на македонскиот язик и да го сведе до книжовната норма. За качествата на т.нар. превод няма да говорим, само ще обърнем внимание, че понякога диалектните възможности са по-цветисти от онова, което предлага книжовният език и в конкретния случай отново се убедихме в този факт.
Иначе от г-на Плавевски научихме, че в романа "Салджията от Вардар" е налице вълнуващ и напрегнат сюжет, в който се появяват образите на гемиджиите и илинденските комити. Още след първото съвършено ясно и сочно поради факта, че е на югозападен диалект изречение: "Представува интерес за денешните читатели, които са нивкнати на интернет и му робуват", водещата се намеси с апела "Нека Таня (преводачката - б.ред.) да превежда", с което буквално направи слушателите си на маймуни, отричайки способностите им да се ориентират в къде-къде по-лекия за разбиране македонски диалект от трънския или родопския, например. По-нататък Плавевски пък ни осведоми, че сюжетът му се населява, освен от юнаци, и от много митични същества, за които не беше сигурен, че тук в България ние ги познаваме, затова пък в Македония изобилствало от тях - като самодиви и вампирджии ("преведено" от "преводачката" като вампири, което подлежи на съмнение, защото в редица български диалекти вампирджиите са онези персонажи, които се борят с вампирите, и имат особена митологична сила, а по отношение на митологията и персонажите, които я населяват, диалектите са доста единни). Иначе книгата била за "предилинденска" Македония, когато тази страна се "освестУвала национално". Пълно мълчание в студиото, в което очевидно трябваше да разчетем съгласие, посрещна тази изумителна констатация за националната свяст на Македония, където точно в този период всички трескаво се готвят за въстание, за да се освободят и присъединят към Майка България (фразеологията не е на редакцията).
Фросина Пармаковска, авторката на "Вишнева хроника" пък се оказа, че е написала роман за съзряването, любовта и случайността, но всичко това слушателят трябваше да научи отново с помощта на преводачката, която може би трябва да поразмисли дали нормализирането на един текст е въпрос само на пари, или и на лично и национално себеуважение и достойнство. Практиката изобилства от различни възможности - от нормализация, до превод от региолект на книжовен език или др. под.
Нима е редно след като Институтът за български език при БАН има официално становище за т.нар. македонски книжовен език, а този институт е и основният кодифициращ орган по въпросите на езика у нас, всеки да плещи както свари, чел-недочел, учил-недоучил, подготвен-недопоготвен? И то от високата трибуна на БНР, което би следвало да е особено прецизно по отношение на своите послания към слушателите си, които плащат данъците в България и искат да се артикулира ясно и последователно първо българската позиция, независимо от многообразието на мненията.
В противен случай повече би им прилегнала абревиатурата МНР (Македонско народно радио) и студио за излъчване направо от Скопие. И да набират преводачи, разбира се, най-вече с добър албански....
